lovech - Profesionalistite

След кратка пауза той поднови разговора си. Погледна Райм и отдалечи телефона от ухото си.

- Резултатите са готови. Докладът е пред патолога.

- Какво е съдържанието на алкохол в кръвта? - попита патологьт.

Въпросът беше зададен. И после:

- Нула цяло и седем.

- Не е точно пияна според закона, но...

- Какво е пила?

- В колата ѝ намерихме ром „Бакарди“, осемдесет градуса, и кока-кола. И двете отворени.

- Диетична или обикновена кола?

- Обикновена.

След това Райм каза на Макферсън:

- Попитайте патолога какво е нивото на глюкозата след смъртта. Искам концентрацията в стъкловидното тяло - И по­ясни: - Там няма гликолитични ензими.

Макферсън го зяпна. Всъщност всички в стаята го зяпнаха.

Райм продължи нетърпеливо:

- Искам нивата на глюкозата ог течността в стъкловидното тяло на окото ѝ. Стандартна процедура. Сигурен съм, че правят изследването.

Комисарят постави въпроса. Отговорът гласеше 4,2 мили­грама на децилитър.

- В ниската нормална граница - усмихна се криминалистът. - Знаех си, че не е пила за развлечение. Ако е смесила кока-кола с ром, нивото щеше да е по-високо. Убиецът я е принудил да погълне известно количество ром чисто, после просто е оста­вил бутилката с безалкохолното отворена, за да изглежда, че ги е смесвала. - Райм отново се обърна към заместник-комисаря:

- Тест за наркотици?

Зададен бе поредният въпрос.

- Отрицателен за всичко.

- Добре - въодушевено отбеляза Райм. - Напредваме. Сега трябва да видим какво е работила.

- Била е продавачка на половин ден в Насау - отговори Поатие.

- Не, не тази работа. Имам предвид работата ѝ като прости­тутка.

- Моля? Откъде знаете?

- Or снимките - погледна той към Поатие, - които ми показа на айпада си. На ръката ѝ имаше много следи от игла. След като в кръвта ѝ няма следи от наркотици или други медикаменти, откъде са следите? Не може да е инсулин - диабетиците не се инжектират венозно. Не, вероятно - само вероятно, обърнете внимание, не съм сигурен - редовно си е правила кръвни из­следвания за болести, предавани по полов път.

- Проститутка. - Комисарят явно беше доволен от това. В крайна сметка американката, умряла в неговата юрисдикция, не беше невинна студентка.

- Можете да затворите - погледна Райм към телефона, увис­нал като неподвижно махало.

Макферсън затвори, след като рязко си взе довиждане с па­толога.

- Е, каква е следващата ни стъпка? - попита Поатие.

- Да открием къде е работила жената и откъде е намирала клиентите си - отговори Пуласки.

Райм кимна:

- Да. Сигурно така се е запознала с убиеца си. Златните би­жута бяха скъпи и хубави. Била е в добра форма, здрава. Лицето ѝ е красиво. Надали е била улична проститутка. Потърсете в портфейла ѝ бележки от кредитни карти. Ще видим къде е пи­ела коктейлите си.

Комисарят кимна на Майкъл Поатие, който звънна някъде - вероятно в хранилището за веществени доказателства или на някой детектив.

Младият полицай проведе дълъг разговор и после затвори.

- Е, това е интересно - оповести Поатие. - Има две бележки от бара в...

Нещо в тона му накара Райм да изрече:

- „Саут Коув Ин“!

- Точно така. Как се досетихте?

Райм не отговори, а дълго се взира през прозореца.

- Как се казваше момичето? - попита.

- Анет. Анет Бодел.

- Е, имам добри новини и за двама ни, комисар Макферсън. За вас: убиецът на госпожица Бодел не е местен, а е американец - което е добър пиар за страната ви. А за мен: мисля, че открих връзка със случая на Морено. За едно грешах обаче - тя е била изтезавана. Според мен обаче е използвал нож, а не юмруци, разрязал е бузата, носа или езика ѝ.

- Откъде знаете? - попита Макферсън.

- Още не го знам, но го намирам за вероятно. Моята сътруд­ничка в Ню Йорк ми съобщи за човек, който елиминира свиде­тели по случая и е специалист по ножовете. Не е снайперистът. Допускам, че е помощният екип на снайпериста и че е амери­канецът, който на осми май е бил в хотела и е събирал сведения за апартамента на Морено и за телохранителя му. Вероятно е срещнал Анет в бара, използвал я е да получи информация и после си е заминал заедно със снайпериста след стрелбата. Оба­че когато научил за разследването, се върнал два дни по-кьсно, в понеделник, изтезавал я, за да разбере дали тя е казала на ня­кого за него, и после я е убил.

- Трява да огледаме плажа, където е била намерена, трябва отново да го претърсим - това е местопрестъплението - отбе­ляза Пуласки.

Комисарят погледна към Поатие, който поклати глава: