lovech - Profesionalistite

- Честно казано, господин комисар, опитът ми сочи, че в нашата работа най-добри резултати постигат най-непокорните.

- Да, може и да е така, но бихте ли споделили мислите си относно...

- Може би ще успея да ви помогна - бързо каза Райм и за­мълча.

- Да?

- Но в замяна искам ефрейтор Поатие да бъде върнат на ра­бота.

- Всъщност не съм го отстранил. Документите са върху бю­рото ми, но още нищо не съм подписал.

- Добре. И искам достъп до местопрестъплението в хотел „Саут Коув Ин“, където е убит Робърт Морено, както и докла­дите от аутопсията и дрехите на трите жертви. Както и всич­ки веществени доказателства от мястото - особено куршума. Трябва да видя този куршум.

Тихо потропване по телефона. Явно комисарят не беше свикнал да преговаря.

Райм погледна към останалите, които слънцето започваше да огрява с жарката си прелест. Пуласки му се ухили насърчи­телно.

След известно мълчание - натоварено със смисъл, помисли си иронично той - заместник-комисарят каза:

- Много добре, капитане. Искате ли дойдете в кабинета ми да обсъдим въпроса?

- Стига и колегата ми да е там.

- Кой колега?

- Ефрейтор Поатие.

- Разбира се. Ще го уредя.

47.

Кабинетът на заместник-комисаря в управлението на бахамската полиция беше пищно запуснат, по-скоро приличаше на жилищно, отколкото на работно помещение.

Стаята излъчваше колониална атмосфера, от която Райм тутакси се почувства като у дома си. Собственото му работно място, лабораторията в салона, беше от викторианската епоха. Тук обаче, макар сградата на управлението да беше по-нова, ка­бинетът на комисар Макферсън беше обзаведен в стила на по-ранна епоха - тапициран с кретон диван, леген за вода и кана, голям дъбов шкаф, лампи с жълти абажури, а на стената висяха картини на мъже, които сигурно бяха губернатори или нещо подобно. Няколко парадни униформи - едната безукорно бяла, а другата тъмносиня - висяха строго на закачалки.

Имаше и модерни щрихи: очукани сиви кантонерки, три мо­билни телефона върху практично бюро и два внушителни ком­пютъра. Почти цялата стена беше заета от подробна карта на остров Ню Провидънс.

Местният климат беше горещ - климатикът се мъчеше, - а влажността беше висока. Райм реши, че Макферсън държи прозорците отворени през повечето време и е охладил помеще­нието специално за посетителите си тази сутрин. Изводът му потвърди още един посетител - хамелеонът, застинал на рам­ката на прозореца.

Едрият мъж с изгладени панталони в цвят каки се изправи и внимателно се ръкува с Райм.

- Добре ли сте, капитан Райм.

- Да. Просто имах нужда от малко почивка.

- Отлично.

Комисарят се ръкува и с Пуласки, и с Том. След малко в ста­ята неуверено пристъпи Майкъл Поатие. Всички се поздравиха.

Заместник-комисарят седна, изведнъж стана съвсем делови и изгледа Райм с присвити и съсредоточени очи.

- А сега, студентката. Ако обичате, господине. Казахте, че е убийство.

- Определено е убита преднамерено - каза той. - Било е предварително планирано. И според мен е била бита, преди да умре.

- Бита ли? - наклони глава Поатие.

- Ключът е бижуто ѝ - поясни криминалистът. - На сним­ките от местопрестъплението забелязах, че гривните ѝ, часов­никът, пръстените на ръцете и краката са златни. Обаче колието ѝ беше от сребърни листенца. Стори ми се странно да смесва така бижутата.

- Защо? - поде комисарят, но после замълча.

Райм се намръщи, че го прекъсват.

- Мисля, че нападателят ѝ я е пребил и е искал да прикрие този факт. След като приключил, ѝ сложил колието и я удавил. Знаел е, че рибите ще бъдат привлечени от лъскавия метал - че­тох за това по време на полета за насам. Допускам, че го има във всички пътеводители: предупреждение към хората да не носят лъскави неща. Среброто е особено привлекателно, защото при­лича на рибешки люспи повече от златото. Рибите са отстрани­ли следите от побоя, защото са изгризали по-голямата част от кожата на лицето. Става ясно, че убиецът ѝ е планирал всичко предварително, защото е носел колието.

- Защо ще го прави? - попита Поатие. - Нямаше данни за сексуално насилие.

- Може би за отмъщение. Хрумнаха ми някои неща, които може да ни отведат още по-напред. Трябва да поговорим с патолога. Бих искал да видя кръвните изследвания на студентката. - Комисарят продължи да се взира в Райм, затова криминалистът му каза: - На този етап ще е полезно да получим тези сведения.

- Да, разбира се. - Макферсън вдигна слушалката на теле­фона върху бюрото си и се обади. Поговори явно със служител или помощник и каза: - Не ме интересува дали в момента прави аутопсия. Тялото пак ще си е мъртво, когато се върне. Извикай го.