lovech - Profesionalistite

Въпреки това, ако не той беше изтезавал и убил Лидия Фос­тър, явно принадлежеше към организацията, която го беше сто­рила.

Сакс звънна на Лон Селито и му разказа за откритието си. Обадиха се в информационния отдел и помолиха за всички факти, които могат да изровят за Бари Шейлс - и най-важното къде е бил и какво е правил на девети май, деня на стрелбата.

Телефонът в лабораторията звънна, Сакс видя кой е и опо­вести:

- Фред.

Не се тревожеше дали НИ 516 подслушваше точно този те­лефон - Родни Шарнек им беше изпратил устройство, което се казваше „капан“ и което можеше да улови всеки подслушвател. На екранчето пишеше, че разговорът е личен.

- Амелия. Вярно ли е каквото чувам? Че твоят и моят прия­тел прави тен на Карибите?

Удивлението му беше толкова преувеличено, че тя се усмих­на. Купър също. Нанс Лоръл не.

- Точно така, Фред.

- Защо, о, защо моите задачи ме отвеждат на почивка в Южен Бронкс и Нюарк? А господин Линкълн Райм се излежа­ва на плажа със средства на Нюйоркската полиция? Справед­ливо ли е? Сигурно се наслаждава на онези лигави питиета с чадърчета и пластмасови морски кончета? Направо съм съси­пан - призна агентът. - Кокосовите са ми любими. Е, как върви случаят? Онова убийство на Трето Авеню, то имаше ли връзка? Лидия Фостър. Разбрах от телеграфа.

- Боя се, че да. Според нас е операция за разчистване, веро­ятно разпоредена от Мецгьр.

- Мамка му - изруга Делрей. - Този тип съвсем е полудял.

- Няма спор. - Сакс го осведоми, че са установили, че извьршителите са двама. - Още не знаем кой от двамата е сложил бомбата в кафенето.

- Е, имам няколко неща, които може да ви заинтригуват.

- Казвай. Каквото и да е.

- Първо, мобилният, който твоят снайперист използваше, господин кодово име Дон Брънс, с фалшивия номер на социалната осигуровка и фиктивна компания в Делауер? Компанията е заровена надълбоко, обаче аз я проследих до някои прикрития, които НРОС е използвала в миналото. Може би някои от теле­фоните още работят. Правителството често си въобразява, че е твърде умно, за да бъде открито. Или твърде голямо. Обаче не сте го чули от мен.

- Добре, благодаря, Франк.

- Освен това се оказва, че приятелят ви и великият покоен господин Морено не е планирал да организира голям взрив с цел масово поразяване и да се скрие да живее в пещера.

Обясни им, че има предвид загадъчното съобщение на Ро­бърт Морено за това, че на двайсет и четвърти май възнамерява да изчезне яко дим.

- А за какво е ставало дума? - попита Сакс.

- Просто игра на думи - продължи агентът на ФБР. - Ето как­ва е работата: някакви хора във Венецуела разбрали, че Морено и семейството му се местят в нова къща на двайсет и четвърти.

Запозна ги с подробностите: Робърт Морено купил къща с четири спални във венецуелския град Сан Кристобал, едно от най-модерните места в страната. На планински връх.

Яко дим...

Лоръл кимна, видимо доволна. Значи Морено надали беше Бен Ладен от западното полукълбо.

„Съдебните заседатели трябва да са доволни“ - помисли си скептично Сакс.

- А, относно уж планирания взрив в град Мексико на три­найсети май? - продължи агентът. - Това е направо смешно. Единственото, което има някаква връзка с Морено на тази дата в Мексико, е голямо благотворително мероприятие, с което е свързан. Организирано от „Класни стаи за Америка“. Нарича се Ден на балоните. Всеки си купува балон за десет долара, пука го и вътре има награда. Имали над хиляда балона. Трябва да ти призная, дробовете ми не могат да се справят с такава задача.

Сакс се отпусна тежко на стола си и затвори очи. Боже...

Можем ли да намерим някой да ги вдигне във въздуха?

- Благодаря ти, Франк - каза тя и прекъсна връзката.

При тези новини Лоръл каза:

- Интересно е колко неправилно може да бъде първото впе­чатление. Нали? - Не искаше да злорадства, но Сакс го усети.

Ако нямаш нищо против...

Просто е любопитно...

Сакс извади телефона си и звънна на Линкълн Райм.

- Мисля, че трябва да си вземем хамелеон - това бяха пър­вите му думи, когато вдигна.

Не „здравей“ или „Сакс“.

- Гущер?

- Много са интересни. Още не съм го видял да си сменя цвета. Знаеш ли как го правят, Сакс? Нарича се метахромазия. С помощта на сигнали от хормоналните клетки предизвикват промени в хроматофорните клетки на кожата си. Според мен това е очарователно. Е, как върви случаят там?

Тя го запозна с най-новото развитие.

Райм се замисли.

- Да, като че ли е логично, двама извършители. Мецгьр на­дали ще използва най-добрия си снайперист, за да разчиства в Ню Йорк. Трябваше да се досетя.