lovech - Profesionalistite

Поредната пауза.

- Просто от любопитство - хрумна ли ти да му снемеш от­печатъци? - попита прокурорката.

- Какво...

- Докато го следеше в центъра? Питам те, защото преди вре­ме работих по един случая, в който ченге под прикритие изпус­на лъскаво списание. Субектът се навел да ѝ го подаде. И така се сдобихме с отпечатъците му.

- Е, аз не успях - отвърна Сакс с равен глас.

„Защото ако бях, досега щяхме да имаме самоличността му. А ние я нямаме.“

Непроницаемо загадъчно кимване от страна на Лоръл.

„Просто от любопитство...“

Беше не по-малко дразнещо от „ако нямаш нищо против“.

Сакс се извърна, намръщи се и предаде уликите от местопрес­тъплението на Мел Купър, който огледа незначителната сбирка със същото смайване, което изпитваше Сакс.

- Това ли е?

- Боя се, че да. НИ 516 си разбира от работата. - Тя разглеж­даше снимките на окървавения труп на Лидия Фостър, които беше получила от криминологичния екип от Куинс и беше раз­печатала.

Със стиснати устни пристъпи към една от белите дъски и забоде там снимките.

- Изтезавал я е - тихо отбеляза Лоръл, но това бе единстве­ната ѝ реакция.

- И е взел всичките бележки на Лидия относно ангажимен­тите ѝ с Морено.

- Какво може да е знаела? - зачуди се прокурорката. - Ако е водел със себе си професионална преводачка на делово пътува­не, явно не се е срещал с престъпници. Тя е свидетел, че Море­но не е терорист. - После додаде: - Тоест, щеше да е свидетел.

Сакс се разгневи на реакцията на тази жена - все едно смър­тта на Лидия Фостър не беше нищо повече от брънка, която про­курорката беше изгубила от обвинението си към Шрив Мецгър. След това си спомни собственото си смайване, когато видя трупа, отчасти дължащо се и на факта, че не бе успяла да пристигне на­време, за да получи сигурна информация от преводачката.

- Поговорих с нея по телефона - каза полицайката. - Знам, че е имала среща с руски и с арабски благотворителни органи­зации, а също и с бразилското консулство. Това е всичко.

„Така и нямах възможност да науча нещо повече“ - помисли си. Все още беше бясна на себе си. Ако Райм беше тук, щеше да се досети, че извършителите са двама. Мамка му.

„Забрави - строго си нареди Сакс. - Залавяй се със случая.“

Погледна към Купър.

- Да видим дали ще успеем да направим някои връзки. Ис­кам да знам дали Брънс или неизвестният е поставил самоделната бомба. Откри ли нещо на местопрестъплението в „Джава Хът“, Мел?

Купър обясни, че разполага със съвсем ограничен брой ули­ки, но всъщност е успял да открие някои неща. Сапьорите му бяха дали информация, че самоделното взривно устройство е редови противопехотен вид с чешки пластичен експлозив „Семтекс“.

- Продават се на военния пазар, стига човек да има нужните връзки - обясни той. - Повечето покупки са за военни ползватели - и правителствени, и наемни.

Купър беше проверил латентните отпечатъци, които Сакс бе успяла да вземе от кафенето, и ги беше изпратил в единната база-данни на ФБР. Нищо не откриха.

- Осигурила си ми хубави проби от „Джава Хът“, обаче няма много за проследяване, нищо, което може основателно да се от­несе към извършителя. Две неща са уникални обаче, така че сигурно са свързани с атентатора. Първото е ерозирал варовик, корали и миниатюрни частици от мидени черупки, с две думи пясък, и то от тропиците. Открих също органичен отпадък от ракообразни.

- Какво е това? - попита Лоръл.

- Рачешки изпражнения - отговори Сакс.

- Именно - потвърди Купър. - Но за да бъдем точни, може да са от омари, скариди, ракообразен зоопланктон и всякакви други ракообразни. Има над шейсет и пет хиляди такива видо­ве. Мога да ви кажа, че нашето е типично за плажовете на Карибите. А следите съдържат остатък, който говори за изпарена морска вода.

Сакс се намръщи.

- Значи е възможно това да е човекът от „Саут Коув Ин“ точпо преди Морено да бъде застрелян? Пясъкът ще се задържи ли седмица по-късно?

- Частиците бяха много фини. Да, възможно е. Много са прилепчиви.

- Какво още хвана, Мел?

- Нещо, което никога не съм откривал на местопрестъпле­ние - 1,5-кафеоилхинова киселина.

- Тоест?

- Цинарин - поясни Купър, четейки от компютърната база-данни на химическите вещества. - Най-често това е активното вещество на артишока. На него се дължи сладникавият му вкус.

- И по нашия извършител е имало следи от това?

- Не мога да кажа със сигурност, но открих малко на прага на „Джава Хът“, на бравата на вратата и на късче от взривното устройство.