lovech - Profesionalistite

Сакс кимна. Артишок. Любопитно, но така ставаше на мес­топрестъплението. Пъзелът имаше много парченца.

- Нищо друго.

- Това ли е от „Джава Хът“?

- Аха.

- Значи още не знаем кой е поставил бомбата.

След това двамата с Купър насочиха вниманието си към вто­рото местопрестъпление - дома на Лидия Фостър.

- Първо - каза лаборантът и кимна към снимките на тяло­то, - раните от ножа. Изгледат необикновено, много са тесни. Обаче нямаме база-данни, за да разберем.

Съединените щати, родината на Националната асоциация на стрелците с пушки, беше огнестрелната столица на света. Смъртта вследствие от наръгване с нож беше разпространена в Обединеното кралство и в други държави със строг контрол над огнестрелните оръжия, но не и в Америка, където оръжия­та бяха всемогъщи, а ножовете бяха относително рядко оръжие за извършването на убийства. Затова нито една организация не беше създала база-данни за прободни рани, поне Сакс и Райм не знаеха да има такава.

Тя беше сигурна, че извършителят е носил ръкавици, но въ­преки това беше снела отпечатъци край и от трупа на Лидия Фостър. Никога не се знае дали по някое време извършителят не си беше свалил ръкавиците. Обаче както и в „Джава Хът“, и те се върнаха без никакво съответствие от базата-данни.

- Не съм и очаквала нищо по-различно - промърмори тя.

- Обаче намерих косъм, който не съответства на пробите. Ето там, в плика - подаде го Сакс на лаборанта. - Кестеняв и къс. Може да е на извършителя. Помниш ли: ефрейтор Поатие каза, че човекът, който разпитвал за Морено в апартамента в деня преди стрелбата, имал къса кестенява коса. А, има и фоликул.

- Добре. Ще го пусна в комбинирания ДНК индекс на ФБР.

Комбинираният индекс на ФБР се разрастваше невъобрази­мо. На когото и да беше косъмът, би трябвало да е в системата. Ако е така, щяха да се доберат до самоличността му, а вероятно и до настоящото му местоположение.

Сакс се зае да търси из останалите улики. Убиецът беше взел всички документи, компютъра и преносимата памет, къ­дето може би се съхраняваха данни за Робърт Морено, но пък може би тя беше намерила нещо, което да има връзка. Касова бележка от „Старбъкс“. Датата и времето, отпечатани най-горе, показваха следобеда на първи май. Сакс си спомни, че вероятно по това време Морено е имал среща на четири очи, на която Лидия не е присъствала. Може би щяха да успеят да разберат в кой офис е отишъл активистът.

Утре Сакс щеше да отиде на мястото - сграда на Чеймбърс Стрийт.

С Купър прегледаха останалите улики от апартамента на Лидия, но не намериха много. Той пусна проба през газовия хроматограф и вдигна поглед хьм жените.

- Тук попаднах на нещо. Растение. Glycyrrhiza glabra, бобо­во растение, фасул или грах. Всъщност е сладник.

- Анасон или копър? - попита Сакс.

- Не, няма връзка, но вкусът е сходен.

Нанс Лоръл изглеждаше объркана.

- Нито веднъж не направи справка. Цинарин, Glycyrrhiza... Извинявай, но откъде знаеш всичко това?

Купър побутна черните си очила и заяви така, все едно е оче­видно:

- Работя с Линкълн Райм.

45.

Най-сетне някакъв пробив: добраха се до истинското име на снайпериста.

Спецекипът на капитан Майърс беше проследил снайпери­ста от централата на НРОС до дома му. Беше слязъл на „Карол Гардънс“ и беше стигнал пеша до къща, собственост на Бари и Маргарет Шейлс. След търсене по моторно превозно средство бяха стигнали до снимка на семейство Шейлс. Очевидно беше същият мъж, когото Сакс беше проследила следобед и когото беше снимала с камерата на мобилния си телефон.

Бари Шейлс беше на трийсет и девет. Бивш военен - беше се уволнил като капитан от военновъздушните сили, неколкократно награждаван. В момента работеше като цивилен „разузнавателен специалист" в НРОС. Той и съпругата му - учителка - имаха две деца, момчета в началното училище. Шейлс беше активен член на презвитерианската църква и беше доброволец в училището на момчетата като възпитател по четене.

Сакс се разтревожи, след като научи биографията му. Пове­чето извършители, които преследваха с Райм, бяха закоравели престъпници, серийни нарушители, шефове на организирана­та престъпност, психопати, терористи. Този случай обаче беше различен. Шейлс най-вероятно беше предан държавен чинов­ник, всеотдаен съпруг и баща. Просто изпълняваше дълга си, дори ако това означаваше хладнокръвно да стреля по терори­сти. Ако го арестуваха и осъдеха, семейството му щеше да бъде съсипано. Мецгьр може и да използваше НРОС за целите на собствения си налудничав подход да брани страната, може и да беше прибягнал до услугите на чистач. Обаче Шейлс? Той най-вероятно изпълняваше заповеди.