lovech - Profesionalistite

- Слушам, сър.

Изненадващо обаче Рон Пуласки пристъпи напред и се из­прави пред заместник-комисаря, който тежеше сигурно два пъти повече от него и беше с няколко сантиметра по-висок.

- Не - отсече младият полицай.

- Моля?

Той повтори твърдо:

- Ще пренощуваме в мотела си. И ще си заминем на сутринта.

- Моля? - примигна Макферсън.

- Няма да заминем тази вечер.

- Това не е приемливо, полицай Пуласки.

- Линкълн едва не загина. Няма да се качи на самолет, преди да си почине.

- Вие извършихте престъпления.

Пуласки извади телефона си.

- Да се обадя ли в посолството, за да обсъдим въпроса с тях? Разбира се, трябва да спомена и какво се случва тук, конкретно­то престъпление, което разследваме.

Настана мълчание, чуваха се само тракането на загадъчните машини в цеха зад гърба им и плясъкът на проблесващите на слънцето вълни. .

- Добре - извън себе си от гняв отсече офицерът. - Но си тръгвате с първия полет утре сутринта. Ще ви придружат до мотела и до заминаването няма да напускате стаите си.

- Благодаря ви, господин комисар - каза Райм. - Оценявам жеста ви. И се извинявам за трудностите, които създадохме на хората ви. Късмет с разрешаването на случая. И с разследване­то на убийството на американската студентка. - Той погледна към Поатие. - Отново ви поднасям извиненията си, ефрейторе.

Пет минути по-късно Райм, Том и Пуласки бяха в буса и на­пускаха тясната ивица суша, следвани от полицейски ескорт; трябваше да се уверят, че ще пристигнат и ще останат в мотела си. Двамата едри полицаи в патрулната кола бяха сериозни и бдителни. Всъщност Райм не възразяваше срещу присъствието им - в крайна сметка престъпниците от форда „Мъркюри“ все още бяха на свобода.

- Адски добра работа, новобранецо.

- Това по-добре ли е от компетентна?

- Свръхкомпетентна.

Младият полицай се засмя.

- Имах предчувствие, че искате да си спечелите малко време.

- Точно така. Много ми хареса това с посолството, между другото.

- Импровизирах. И сега какво следва?

- Ще оставим хляба да се изпече - загадъчно отговори Райм. - И ще проверим дали не може да си пийнем от този бахамски ром, за който слушам да говорят.

44.

В салона на къщата, тоест в лабораторията, Амелия Сакс вкара пластмасова касетка с веществените улики от местопрес­тъплението в дома на Лидия Фостър.

- Линкълн обаждал ли се е? - попита тя Мел Купър, който изгледа касетката с интерес.

- Не.

Купър, криминологичният лаборант, вече официално беше на борда благодарение на едно обаждане на Лон Селито и капитан Майърс, които уредиха прехвърлянето му в участъка на Райм. Купър, детектив от Нюйоркската полиция, беше оплешивяващ, дребен и носеше дебели очила като на Хари Потър. Човек би заподозрял, че извънработното му време е заето с решаване на математически ребуси и чете­не на „Сайънтифик Американ“, обаче всъщност голяма част от свободното си време той посвещаваше на участието си в състезания по салонни танци със своята ослепителна скан­динавска приятелка, преподавателка по математика в Колум­бийския университет.

Нанс Лоръл седеше на бюрото си. Измери с празен поглед веществените доказателства, после полицайката, и Сакс не зна­еше дали това е поздрав, или вещае някоя от паузите ѝ, преди да заговори.

Сакс заяви мрачно:

- Грешала съм - извършителите са двама. - И обясни за огромната си заблуда: - Следих снайпериста. Човекът, който е убил Лидия Фостър, е друг.

- Какво мислиш? - попита Купър.

- Подкреплението на Брънс.

- Или нает от Мецгър специалист да почисти - отбеляза Ло­ръл. На Сакс ѝ се стори, че прокурорката сякаш се разведри. Добри новини за случая, добри новини за съдебните заседате­ли - основният им заподозрян беше поръчал на свой служител нещо толкова безсърдечно. Нито думичка на състрадание към жертвата, никаква загриженост.

В този момент Амелия ненавиждаше тази жена.

Тя продължи, обръщайки се подчертано към Мел Купър:

- Лон се съгласи засега да държи случая под сурдинка - как­то взривът в кафенето „Джава Хът“ официално е изтичане на газ. Реших, че е по-добре Мецгър да не знае как работи раз­следването.

- Добре - кимна Лоръл.

Сакс погледна към белите дъски и започна да ги преосмисля в светлината на онова, което бяха узнали.

- Да наречем убиеца на Лидия Фостър неидентифициран извършител 516, по днешната дата - НИ 516.

- Нещо повече за самоличността на стрелеца, когото си про­следила до НРОС? - попита Лоръл.

- Не. Лон изпрати екип за наблюдение. Ще ни се обадят вед­нага щом го идентифицират.