- Какво научи в хотела?
- Немного. Камериерката в основни линии потвърди онова, което ни каза ефрейтор Поатие. Американец с приятна външност разпитвал за Морено и за апартамент 120. Казал, че му е приятел и смята да организира парти в негова чест. Искал да знае кой е с него, какъв е графикът му, кой е приятелят му - допускам, че става дума за телохранителя.
- Парти значи - изсумтя Райм и огледа линейката. Парамедикът се върна с двама помощници, единият от които буташе инвалидна количка. Райм ги попита: - Да ви се намира бренди или нещо подобно?
- Бренди ли?
- Медицинско бренди.
- Медицинско бренди ли? - смръщи се мъжът с едрото лице. - Я да си помисля. Може би лекарите тук предписват по малко - като се има предвид, че сме остров от Третия свят. Аз обаче съм пропуснал този курс, докато учех в Мериленд.
Туш!
Медикът обаче беше видимо развеселен, а не оскърбен, и даде знак на помощника, който настани Райм в инвалидната количка. Не помнеше кога за последен път беше сядал на такава без батерия или мотор и усещането за безпомощност не му хареса. Върна го към времето на инцидента.
- Искам да видя Майкъл - каза той и машинално пресегна към регулатора на стола, преди да си спомни, че такъв няма. Не си направи труда да търси спирачката на колелото, за да поеме напред. След като не можеше да натисне проклетия спусък на пистолета, нямаше да успее да задвижи и собственото си мъртво тегло по разбития асфалт и пясъка с една ръка.
Том го избута на трийсетина крачки, където Поатие седеше на дебела и напоена с креозот греда до двама бахамски полицаи, реагирали на спешното обаждане.
Поатие се изправи.
- А, капитане, разбрах, че си добре. Хубаво, хубаво. Изглеждаш само малко посмачкан.
- И мокър - повтори Пуласки. С което предизвика усмивката на Том и гримасата на Райм.
- А ти?
- Добре съм. Малко съм скапан. Дадоха ми нещо за болката. Първата ми схватка като полицай, а не се представих много добре. Изненадаха ме.
- Някой видя ли регистрационния номер? - попита Райм.
- Нямаше регистрационни номера. А и нищо няма да постигнем, ако започнем да търсим форд „Мъркюри“ в златисто и черно или бял пикап. Сигурен съм, че са откраднати. В участъка ще разгледам снимки на криминално проявени, но и това няма да помогне. Все пак трябва да спазим процедурата.
Откъм югозападния път се издигна кълбо от прах. Една кола, не - две коли се приближаваха бързо.
Бахамските полицаи, които стояха наблизо, се напрегнаха.
Не защото автомобилите представляваха физическа заплаха. Райм забеляза, че фордът без отличителни знаци имаше червени сигнални лампи, които просветваха драматично. Не се учуди, че мъжът на задната седалка е заместник-комисар Макферсън. Втората кола, полицейски крузър, следваше първата.
И двете спряха рязко близо до линейките, Макферсън излезе от колата и затръшна вратата.
Втурна се вбесен към Поатие и попита:
- Какво е ставало тук?
Райм обясни, като пое вината.
Заместник-комисарят го изгледа гневно, извърна се и тихо и яростно изръмжа на ефрейтора:
- Няма да търпя подобно неподчинение. Трябваше да ме осведомите.
Райм очакваше младият мъж да се стъписа. Обаче той гледаше шефа си право в очите.
- С цялото ми уважение, сър, разследването на убийството на Морено е възложено на мен.
- Случаят ви е поверен, но за да разследвате с одобрените средства. Което не включва чужд човек на местопрестъплението.
- Тръгнахме по следа. Снайперистът е бил тук. Трябваше да претърся мястото още миналата седмица.
- Трябва да проверим какво...
- ...ще кажат по въпроса венецуелските власти - прекъсна го Поатие.
- Да не сте посмели да ме прекъсвате, ефрейтор! И не се дръжте така с мен.
- Да, сър. Извинете.
- Случаят е много важен, господин комисар, с последици и за двете страни - намеси се Райм.
- А вие, капитан Райм, вие! Разбирате ли, че за малко не предизвикахте убийството на мой полицай?
Криминалистът замълча.
- И едва не убиха вас - додаде комисарят студено. - Не ни трябват още мъртви американци на Бахамите. Имаме си предостатъчно... Ефрейторе, отстранявам ви от случая. Ще бъде проведено разследване, което може да доведе и до уволнението ви. Най-малкото ще бъдете върнат в пътна полиция.
По лицето на Поатие се изписа смайване.
- Но...
- А вие, капитан Райм, незабавно напуснете Бахамите. Полицаите ми ще придружат до летището вас и вашите спътници. Вещите ви ще бъдат донесени от мотела и ще ви бъдат предадени там. Вече се свързахме с авиолиниите. Имате места за полета, който е след два часа. Дотогава ще бъдете задържани. А вие, ефрейтор, вие ще предадете оръжието и значката си в управлението.
Читать дальше