lovech - Profesionalistite

3. Шофьорът предполага мотив за антиамериканската нагласа на Морено. Негов близък приятел бил убит от амери ­канските войски по време на нахлуването в Панама през декем­ври 1989 година.

Сакс се смая. Текстът на документа беше почти идентичен на имейла, който беше изпратила на Лоръл по-рано по молба на Надзирателката. С някои дребни промени.

До: заместник-прокурор Нанс Лоръл

Относно: Щатът срещу Мецгьр и др., актуални сведения, 16 май, вторник

Разследвайки следи по случая, установих самоличността на шофьора (Аташ Фарада) от „Елитни лимузини“, който об­служвал Робърт Морено в града на 1 май. В разговор с него нау­чих няколко неща, които са важни за разследването:

1. Робърт Морено е бил съпровождан от жена около трий ­сетте, вероятно компаньонка или проститутка. Допуснах въз­можността да е терористка ши друг оперативен работник. Ве­роятно ѝ е платил ,,съществена'' сума. Малкото ѝ име е Лидия.

2. Той и тази личност оставили шофьора на лимузината в центъра на града за известно време. Впечатлението на Фарада е, че Морено не е искал той да разбере къде отиват двамата с Лидия.

3. Шофьорът предполага мотив за антиамериканската дей ­ност на Морено. Негов близък приятел бил убит по време на на­хлуването в Панама.

„Лоръл ми е откраднала работата. И не само това, ами си е позволила да ме редактира“ - помисли си Амалия.

Сакс прегледа още половин дузина други бележки, които прилежно беше написала и изпратила на прокурорката.

Ако нямаш нищо против...

Е, Сакс имаше против - защото текстът беше променен, за да звучи така, все едно Лоръл е провела разследването. Всъщ­ност името на Сакс не се появяваше на нито един документ. Райм беше надлежно споменат, но тя буквално беше изключена напълно от разследването.

По дяволите! Какво ставаше тук?

Търсейки отговори, разрови купчината документи. Много от тях бяха копия на съдебни становища и на адвокатски досиета.

Обаче един документ най-отдолу беше различен.

И обясняваше много неща.

Сакс погледна към Мел Купър, който се беше привел над микроскопа си. Не я беше видял да рови из документите на Лоръл. Сакс измъкна документа, който беше открила, и му на­прави копие, което пъхна в чантата си. Върна оригинала върху работната маса на Лоръл и се постара да го пъхне точно там, където го беше открила. Макар да изглеждаше разхвърляно, тя не би се учудила, ако прокурорката е запомнила точно къде е всеки документ - и кламер, - преди да си тръгне.

Сакс искаше да бъде сигурна, че тези жена няма да заподозре, че е разкрита.

Сряда, 17 май

IV

Разрез

46.

- По-добре ли се чувствате, капитан Райм?

- Да - отговори след уместна пауза той на заместник-комисаря от Кралската бахамска полиция Макферсън. - Благодаря за интереса. Събрали сме си багажа и след малко тръгваме за летището. - Мобилният на Райм беше на спикер.

Часът беше осем сутринта и Райм се намираше в дневната на горещия и влажен мотелски апартамент. Том и Пуласки се­дяха на верандата и пиеха кафе в компанията на още два хаме- леона.

Мълчание.

- Може ли да ви попитам нещо, капитан Райм?

- Да, струва ми се. - Звучеше изнервен. Изморен. Натясно.

- Озадачен съм от едно нещо, което казахте.

- Кое?

- Пожелахте ни късмет с разследването на убийството на американската студентка.

- Да?

- Но младата жена е загинала при трагичен инцидент. Плу­вала е пияна.

Райм удължи мълчанието с няколко секунди, като че ли и той беше объркан.

- О, много ще се изненадам, ако случаят е такъв.

- Какво искате да кажете, капитане?

- Наистина нямам време да го обсъждам, господин комисар. Скоро тръгвам за летището. Оставям на вас...

- Моля ви... Наистина ли смятате, че студентката е била уби­та?

- Да, сигурен съм.

Изводът за убийството на момичето му хрумна, докато яде­ше рапани в кафене „Хърикейн“ и разглеждаше зловещите снимки от местопрестъплението. Обаче реши още да не споде­ля мислите си с ефрейтор Поатие.

Комисарят каза:

- Продължете, моля ви.

- Да продължа ли? - уж озадачено попита Райм.

- Споделете с мен какво мислите. Заинтригуван съм.

„Да оставим хляба да се пече...“

- Както и да е, трябва да тръгвам за летището. Успех, госпо­дин комисар!

- Чакайте! Моля ви! Капитан Райм, може би вчера прибър­зах малко. Случилото се в Клифтън Бей беше нещастен инци­дент. А ефрейтор Поатие в крайна сметка наистина прояви не­подчинение.