lovech - Profesionalistite

„И аз трябваше“ - печално си помисли тя. И си представи тялото на Лидия Фостър.

- Качвам снимка на Шейлс, военна или от шофьорската книжка.

- Разбира се, веднага шом затворим.

После с по-мрачен тон му разказа подробностите около убийството на Лидия, преводачката на Морено.

- Изтезания ли?

Описа му какво беше направил онзи с ножа.

- Характерна техника - съгласи се той. - Това може да по­могне.

Имаше предвид факта, че извършителите на престъпления с нож или с друго механично оръжие, например бухалка, обик­новено оставят рани, които са еднакви при различните жертви, което помага за идентифицирането на нападателя. Тя забеляза също, че този равнодушен и аналитичен коментар беше един­ствената му реакция към ужасното нападение.

Обаче това беше Линкълн Райм. Тя го знаеше и го приема­ше. И мимоходом се запита защо същото отношение от страна на Нанс Лоръл я изправяше на нокти.

- Как върви на прелестните Кариби?

- Не напредваме особено, Сакс. Под домашен арест сме.

- Какво?

- Така или иначе, въпросът ще се реши утре. - Явно нямаше да каже повече, защото вероятно се опасяваше да не би линията да се подслушва. - Трябва да затварям. Том приготвя вечеря. Мисля, че е готово. Трябва да опиташ тукашния ром. Много е добър. Правят го от захар, знаеш ли?

- Ще пропусна рома. Имам неприятни спомени. Но сигурно не са спомени, ако не можеш да си ги спомниш.

- Какво мислиш за случая, Сакс? Още ли си в лагера на по­литиката и политиците? И виниш за всичко Конгреса.

- Не. Вече не. Един поглед на местопрестъплението, където беше убита Лидия Фостър, ме убеди. В тази история са замесе­ни някои наистина зли типове. И ще ги пипнем. О, Райм, между другото, ако чуеш нещо за взрив на самоделно устройство тук, не се тревожи, добре съм. - Тя му обясни за експлозията, уни­щожила компютъра в кафенето, без да изпада в подробности, че едва не е загинала.

После той каза:

- Тук е доста приятно, Сакс. Мисля да дойда пак някой път... неофициално.

- Ваканция. Да, Райм, да го направим.

- Няма да можеш да караш безбожно бързо. Движението е ужасно.

- Винаги ми се е искало да покарам джет. А ти можеш да се печеш на плажа.

- Вече влизах във водата - осведоми я той.

- Сериозно?

- Да, разбира се. Ще ти разкажа после.

- Липсваш ми - каза тя и прекъсна, преди той да има въз­можност да ѝ отвърне със същото.

Или не.

Някой звънна на мобилния на Нанс Лоръл. Сакс забеляза как тя леко се скова, когато видя кой я търси. Щом отговори, тонът ѝ веднага подсказа на Сакс, че въпросът е личен, а не е свързан със случая.

- Ами, здравей... Как си?

Прокурорката се извърна колкото може повече. Обаче Амелия все още чуваше гласа ѝ:

- Тях ли имаш предвид? Не знаех, че си. Опаковала съм ги.

Странно. Сакс не се беше замисляла за личния живот на про­курорката. Тя не носеше халка или годежен пръстен. Всъщност носеше съвсем малко бижута. Сакс си представяше, че Лоръл ходи на почивка със сестра си или с майка си. Трудно виждаше Нанс Лоръл в ролята на любовница или на съпруга.

В това време Лоръл каза:

- Не, не, знам къде са.

Какво беше това в тона ѝ?

Сакс осъзна: прокурорката беше уязвима, беззащитна. С когото и да разговаряше, той притежаваше известна власт над нея. Раздяла, която още не е приключила? Вероятно.

Лоръл затвори и за миг застина неподвижно, сякаш събира­ше мислите си. После стана и взе чантата си.

- Трябва да се погрижа за нещо.

Странно беше да я види човек толкова разстроена.

Сакс неволно попита:

- Мога ли да ти помогна с нещо?

- Не. Ще се видим утре сутрин... Аз... ще съм тук сутринта.

Прокурорката взе куфарчето си и излезе от салона и от къ­щата. Сакс забеляза, че работната ѝ маса е разхвърляна - до­кументите бяха натрупани и пръснати за разлика от предната вечер.

Докато се взираше към масата, един документ привлече по­гледа ѝ. Тя се приближи и го взе. Ето какво прочете:

От: заместник-прокурор Нанс Лоръл

До: прокурор Франклин Ливайн (окръг Манхатън)

Относно: Щатът срещу Мецгьр и др., актуалзиране, 16 май, вторник

Разследвайки следи по случая, установих самоличността на шофьора от „Елитни лимузини", който обслужвал Робърт Морено в града на 1 май. Казва се Аташ Фарада. Разследване­то ми установи няколко неща, които имат връзка със случая:

1. Робърт Морено е бш съпровождан от жена около трий ­сетте, може би компаньонка или проститутка. Вероятно ѝ е платил „съществена“ сума. Казва се Лидия.

2. Морено и тази личност оставили шофьора на лимузи ­ната в центъра на града за няколко часа. Впечатлението на Фарада е, че Морено не е искал той да разбере къде отива.