lovech - Profesionalistite

- Няма да може да се върне ли?

- Точно така, нямало да може. „И слава богу!“, така каза - добави мрачно Таш Фарада. - Пък аз си помислих, че и ние се отърваваме. Обичам тази страна. - Пауза, после добави: - Раз­бирате ли, не се радвам, че е мъртъв. Но той наговори много лоши неща за родината ми, която според мен е най-хубавата страна на света и винаги е била.

Когато наближиха Уолстрийт, Сакс кимна към мястото на нападенията от единайсети септември.

- Поиска ли да види кота нула?

- Не - отговори шофьорът, - предполагах, че ще поиска, че ще злорадства след всичко, което наговори. И тогава щях да го помоля да слезе от колата. Но той не го стори. Умълча се.

- Къде го закарахте след това?

- Просто ги оставих ето тук - спря той на Фултън Стрийт, близо до Бродуей. - Което ми се стори странно. Просто на ъгъ­ла на улицата. Слязоха и казаха, че ще се забавят няколко часа. Ако не съм можел да ги изчакам тук, щели да ми звъннат. Дадох му визитката си.

- Какво ви се стори странно в това?

- В тази част на града ние, шофьорите на лимузини, можем да отидем почти навсякъде, ако няма ремонт някъде. А той из­глежда не искаше да видя къде отива. Допускам, че в някой хо­тел, „Милениум“ или някой друг. Тръгнаха ето в тази посока.

На среща с пищната си приятелка? Но тогава защо просто не са останали в хотел в нетърговската част на града?

- Обади ли ви се? - Сакс се надяваше да получи телефонния номер на Морено, ако още е в паметта на телефона на шофьора.

- Не - отвърна мъжът, - аз ги изчаках тук и те се върнаха.

Тя слезе от линкълна и после тръгна в посоката, указана от шофьора. Провери в трите хотела, които се намираха на пеше­ходно разстояние, но никъде не намери данни за гост на име Морено на първи май. Ако се бяха регистрирали, явно е било под името на Лидия, но тази следа нямаше да доведе до никъде без повече информация за нея. Сакс показа и снимка на Море­но, но никой не го разпозна.

Дали активистът не беше платил да прави секс с друга, за­пита се тя. Или двамата се бяха срещнали с някого в хотел или в офис тук? За да го подкупят или да го изнудват? Сакс отново излезе на оживената улица пред последния хотел и огледа сто­тиците сгради наоколо - офиси, магазини, апартаменти. Екип от Нюйоркската полиция можеше цял месец да разпитва за Ро­бърт Морено и за спътницата му и пак да не узнае нищо.

Зачуди се също дали Лидия не е получила пари по друга причина. Дали пък не е част от клетка, от терористична орга­низация, с която е работел Морено? Дали не са се срещнали е група, която е искала да изпрати поредното изпълнено с наси­лие послание във финансовия център на града?

Това предположение, макар разумно според Сакс, със сигур­ност нямаше да е приятно за Нанс Лоръл.

С други думи, не можеш да си обективна...

Сакс се извърна и пое обратно към лимузината. Отново се настани на предната седалка, протегна се, смръщи се от болка и заби един нокът в друг. „Престани“ - нареди си. Заби нокътя малко по-дълбоко и изтри кръвта в черните си джинси.

- А след това?

- Върнах ги в хотела - отговори Фарада. - Жената слезе с него, но поеха в различни посоки. Той влезе вътре, а тя тръгна на изток.

- Прегърнаха ли се?

- Не точно. Докоснаха си бузите. И толкова. Той ми даде бакшиш, и то доста щедър, нищо че е включен в цената.

- Добре, да се връщаме в Куинс.

Той включи на скорост и се отправи на изток през натова­рения трафик в часа пик. Беше към седем вечерта. Докато се движеха едва-едва, тя попита Фарада:

- Да сте усетили да го следят или да го наблюдават? Да се е почувствал напрегнат? Да се е държал подозрително или параноично?

- Хм. А, мога да кажа, че беше предпазлив. Често се озър­таше. Обаче не е имал конкретни тревоги. Не е казвал напри­мер: „Червената кола ме следи“. Изглеждаше като човек, който се старае да бъде добре запознат с обстановката. Това мога да кажа. Деловите хора са такива. И мисля, че в наше време трябва да е точно така.

Сакс се почувства безсилна. Не беше научила нищо убеди­телно за пребиваването на този човек в Ню Йорк. Сега дори имаше още повече въпроси. Въпреки това тя не успяваше да се отърси от усещането за неотложност, защото в ЗСЗ някой си Рашид беше споменат като следващата мишена.

Знаеха със сигурност, че НРОС ще го убие преди петък. И кой тогава щеше да бъде косвената жертва? Съпругата и децата му? Някой минувач?

Намираха се на моста „Уилямсбърг“, когато звънна телефо­нът ѝ.

- Здрасти, Фред.

- Здравей, Амелия. Слушай, има едно-две неща. Накарах на­шите хора да поразузнаят, като засекат сигнали във Венецуела. Уловихме съобщение с гласа на Морено отпреди около месец. Може да има връзка. Казва: „Да, на двайсет и четвърти май, точ­но така... изчезва безследно. След това ще настане рай.“