lovech - Profesionalistite

Сакс се съмняваше, че службата за компаньонки има тук офис за фасада. Вероятно въпросната Лидия работеше времен­но или пък имаше и друга работа. Звънна на Лон Селито, обяс­ни му за жената и я описа.

- И пищна - вметна Таш Фарада.

Сакс не му обърна внимание и даде адреса на детектива.

- Събрал съм проучвателен екип от отдела на Майърс - ос­ведоми я Селито. - Ще ги изпратя да се заемат със сградата. Да видим дали някой е чувал за тази Лидия.

След разговора тя попита Фарада:

- Къде отидоха след това?

- В центъра. На Уолстрийт.

- Да тръгваме.

Той се включи в движението. Ускори и големият линкълн се запровира през натоварения трафик. След като беше принудена да бъде затворник на пътническото място, поне ѝ оставаше уте­хата, че шофьорът не е муден. Предпочиташе рисковото пред прекалено внимателното каране. Според нея колкото по-бързо, толкова по-добре.

Ако се движиш...

Докато пътуваха към центъра на града, тя попита:

- Чухте ли за какво си говорят Морено и Лидия?

- Да, да. Но не беше каквото очаквах... за работата ѝ, така да се каже.

Пищна...

- Той говори много за политика. Изнесе ѝ нещо като лек­ция. Лидия се държа учтиво и задава въпроси, но както питаш разни неща на сватба или на погребение, ако си непознат. Въ­проси, чиито отговори не те интересуват. Просто бъбриш от учтивост.

- Разкажете ми какво ѝ каза - настоя Сакс.

- Ами, помня, че беше ядосан на Америка. Което ме при­тесни, всъщност ми се стори дори оскърбително. Може би си мислеше, че може да говори такива неща пред мен заради акцента ми и защото съм от Близкия изток. Като че ли имаме нещо общо. Но аз плаках, когато рухна Търговският център. През онзи ден изгубих свои клиенти, които ми бяха и приятели. Обичам тази страна като брат, макар че понякога човек се ядос­ва на брат си. Вие имате ли брат?

Той изпревари един автобус и едно такси.

- Не, единствено дете съм. - Стараеше се да запази търпе­ние.

- Е, понякога човек се ядосва на брат си, но после се одо­брявате и всичко е наред. Такава е истинската обич. Защото сте кръвно свързани завинаги. Обаче Морено отказваше да прости на страната заради онова, което му е причинила.

- Какво му е причинила?

- Не знаете ли тази история?

- Не - отговори Сакс и се извърна към него. - Разкажете ми, моля ви.

18.

Във всяко начинание стават грешки.

Не бива да допускаш да те засегнат емоционално.

Ако разбиваш сметана, без да охладиш купата и бъркалката, накрая ще получиш масло.

Заедно с техническия отдел намирате името на редовния шофьор на клиента на компанията за наемане на лимузини, а се оказва, че в деня, за който искаш да го разпиташ, той бил болен. Дори след като внимателно отрязваш няколко къса плът, пак не ти казва името на заместника си. Което означава, че не го знае.

Ципата...

Джейкъб Суон си помисли, че би трябвало да го знае, би трябвало да бъде подготвен, и това го накара да се смири. Не бива да правиш предположения. Първото правило на всяко до­бро ястие е подготовката. Подготви всичко необходимо предва­рително, нарежи всичко, отмери всичко, приготви бульоните.

Всичко.

И чак тогава започваш да смесваш, да готвиш и да довърш­ваш.

Той почисти бързо в къщата на Влад Николов, отбелязвайки мислено, че изминалият един час не е бил пълна загуба на вре­ме - никога не е, когато усъвършенстваш уменията си. Освен това Николов можеше и да знае нещо, което да се окаже полез­но за полицията (макар да се оказа, че не знае). Тъй като тряб­ваше да се погрижи за хора като онази прокурорка Нанс Лоръл и информатора, той искаше трупът на Влад Николов да остане тайна колкото може по-дълго. Уви кървящото тяло в десетина хавлиени кърпи и после в чували за смет, които завърза здраво. Замъкна трупа в мазето, ту-туп-туп надолу по стълбите, и го остави в едно складово помещение. Щеше да се размирише чак след няколко седмици.

След това се обади от мобилния на жертвата на „Елитни лимузини“ и на колеблив английски със славянски акцент съ­общи, че е братовчед на Влад Николов. Шофьорът получил новина за смъртта на свой близък в родината си (не спомена Москва, Киев или Тбилиси, защото не знаеше). Влад си взел няколко седмици отпуск. Служителката от фирмата възрази - само заради нарушения график, не защото историята ѝ се стори неправдоподобна, - но той затвори.

Суон огледа местопрестъплението и установи, че не е оста­вил почти никакви улики. Беше събрал кръвта с чували за смет и хавлиени кърпи. Сега избърса останалото с белина и прибра телефона и кърпите в друг чувал за смет, който взе със себе си, за да го изхвърли в контейнер.