lovech - Profesionalistite

Номерът е да отстраниш напълно ципата, но да оставиш непокътнато колкото може повече месо. За да го постигнеш, трябва да движиш ножа като трион, като в същото време под­държаш точен ъгъл. Нужна е доста практика.

Джейкъб Суон си мислеше за въпросната техника в момен­та, докато вадеше ножа си от намазания с парафин дървен ка­лъф и коленичеше.

16.

На път към къщата на шофьора на лимузината на Робърт Морено Амелия Сакс се наслади на усещането да бъде извън контрола на Надзирателката.

„Добре де - помисли си, - не е честно.“

Нанс Лоръл явно беше добър прокурор. Съдеше по думите на Делрей, а и от начина, по който жената подготвяше делото.

Което не означаваше, че Сакс беше длъжна да я харесва.

Разбери коя църква посещава Морено, Амелия, колко дарява за благотворителност и на колко възрастни дами помага да пре­секат улицата.

Ако обичаш...

Съмнявам се.

Сакс поне се движеше, и то доста бързо. Караше своя ка­фяв форд „Торино Кобра“ от 1970 година, наследник на „Феърлейн“. Автомобилът можеше да се похвали с превъзходните 405 конски сили и въртящ момент от 446. Разбира се, Сакс имаше и четиристепенна скоростна кутия. Трансмисията „Шифтър“ беше твърда и темпераментна, но за Сакс беше единственият начин за смяна на скоростите - според нея това беше по-чувствена част на колата от двигателя. Единствената несъвместима особеност на колата - освен архаичния ѝ външен вид по съвре­менните нюйоркски улици - беше клаксонът от шевролет „Камаро“ СС, спомен от първата ѝ мощна кола, станала жертва на сблъсък при преследване на престъпник преди няколко години.

Сега тя управляваше кобрата по моста на Петдесет и девета улица - Куинсбъро. Знаеше от баща си, че Пол Саймън е на­писал песен за моста. Реши да провери в айтюнс, когато научи този факт. Възнамеряваше да я потърси след смъртта му. Кане­ше се всяка година оттогава.

Така и не го направи.

Поппесен за мост. Интересно. Сакс си напомни да я потърси.

Трафикът на изток беше добър. Скоростта се увеличи мъ­ничко, тя натисна съединителя и даде на трета.

Болка. Потръпна.

По дяволите! Отново коляното ѝ. Ако не е коляното, ще е хълбокът. По дяволите!

Артритът я мъчеше през целия ѝ живот на зряла възраст. Не беше ревматоиден - онова коварно заболяване на имунната система, което уврежда всичките ти стави. Нейният беше по- разпространеният остеоартрит, който беше или генетичен, или се дължеше на онази мотоциклетна надпревара, когато Сакс беше на двайсет и две години, по-точно на зрелищно приземя­ване, след като нейният „Бенели“ реши да се изстреля от пис­тата само на четиристотин метра преди финала. Но каквато и да беше причината, състоянието ѝ сега беше мъчително. Беше установила, че аспиринът и ибупрофенът ѝ помагат донякъде. Беше научила, че хондроитинът и глюкозаминът не ѝ помагат - поне на нея. Съжалявам, любители на хрущяла от акула. Праве­ше си инжекции с хиалуронова киселина, но те я изваждаха от строя за няколко дни заради възпаление и болка. И, разбира се, инжектирането на изкуствена синовиална течност беше само временно решение. Тя се научи да гълта хапчета без вода и да не докосва нищо, на което пишеше „Само три зареждания“.

Но най-важното беше, че се научи да се усмихва и да се преструва, че не изпитва болка и че ставите ѝ са здрави като на двайсетгодишна.

Движиш ли се, не могат да те пипнат...

Въпреки това болката в ставите не позволяваше на Сакс да се движи бързо като преди. Нейната метафора: теглещото въже на аварийната спирачка е ръждясало и отпуснато и не освобож­дава челюстите.

Влачи се, влачи се...

И най-лошото - опасението да не би да я извадят от играта заради болестта ѝ. Отново се запита дали капитан Бил Майърс гледаше нея онази сутрин в лабораторията, когато нещо я блъс­на и тя се препъна? Всеки път в присъствието на офицер тя се опитваше да скрие състоянието си. Дали беше успяла днес су­тринта? Надяваше се.

Мина моста и бързо превключи на втора в съответствие с оборотите на мощния двигател. Правеше го, за да си докаже, че болката не е толкова силна. Прекаляваше. Можеше да прев­ключва, когато пожелае.

Само дето повдигането на лявото ѝ коляно, за да натисне силно съединителя, предизвикваше остра болка в цялото ѝ тяло.

В едното ѝ око бликна сълза. Изтри я вбесено.

Започна да шофира по-умерено към целта си.

След десет минути вече влизаше в приятния квартал в Куинс.

Мънички спретнати морави, подрязани храсти, дървета, ко­ито растяха от идеални наторени кръгове.