lovech - Profesionalistite

Всяко зрънце на съмнение е важно.

Докато минаваше за втори път, той се озърна на другата страна - огледа всички коли на улицата пред и близо до къщата. Нямаше полицейски коли, но не видя и полицейски автомобили без опознавателни знаци.

Приближи се до вратата, бръкна в раничката си и извади дълга петнайсетина сантиметра тръба с капачета, пълна с олов­ни сачми. Целта на тръбата беше да служи за опора на вътреш­ната страна на пръстите, така че ако той се натъкне на кост или на друга твърда част от тялото на жертвата си, когато замахне, метакарпалните му кости да не се счупят. Беше научил това по трудния начин - от един неточен удар в гърлото, завършил в бузата на мъжа, при който беше счупил кутрето си. Овладя положението, но болката в дясната му ръка беше нетърпима. Установи, че трудно съдираш нечия кожа с нож с ръката, която не ти е силна.

Суон извади ненадписан запечатан плик от чантата си.

Озърна се. На улицата нямаше никого. Натисна звънеца с кокалчето на пръста си и си лепна бодра усмивка.

Никаква реакция. Да не би да спеше?

Извади хартиена салфетка от джоба си и завъртя топката на вратата. Заключено. В Ню Йорк винаги беше така. В покрайни­ните на Кливланд или на Денвър беше различно - миналия ме­сец беше убил там един търговец на информация. Всички врати в Хайланд Ранч бяха отключени, прозорците също не бяха залостени. Човекът дори не беше заключил беемвето си.

Суон тъкмо се канеше да се шмугне зад къщата и да потърси прозорец, през който може да проникне.

Но в този момент чу тропот, щракване.

Отново натисна звънеца, за да покаже на господин Нико­лов, че появата му още е наложителна. Така би постъпил всеки обикновен посетител.

Зрънце на съмнение...

Глас, приглушен от дебелата врата. Не нетърпелив. Само из­морен.

Вратата се отвори и Суон се изненада и зарадва, тъй като предпочитаният от Робърт Морено шофьор беше висок само около метър и седемдесет и надали тежеше повече от осемде­сет килограма, с дванайсет по-лек от него.

- Да? - попита той със силен славянски акцент и погледна към лявата ръка на Суон, към белия плик. Дясната му ръка не се виждаше.

- Господин Николов?

- Аз съм. - Беше облечен с кафява пижама и по чехли.

- Възстановяваме ви надвзети такси за абонаментната ви карта. Трябва само да се подпишете.

- Моля?

- Възстановяване на надвзети такси за картата ви за такситата.

- А, да. За тях ли работите?

- Не, само разнасям чековете.

- Гадняри такива. Не знам какво възстановяват, но таксите им са огромни. Чакайте, откъде да знам, че няма да ми одере­те кожата? Ако подпиша, няма ли да се откажа от правата си? Може би трябва да извикам адвокат?

Суон вдигна плика.

- Може да прочетете това. Всички взимат чековете, но пише, че ако не го искате, можете да говорите с арбитър. Не ме инте­ресува. Аз само нося чековете. Щом не го искате, не го взимате и толкова.

Николов отвори мрежестата врата.

- Дайте ми го.

Суон смяташе, че не притежава чувство за хумор, но нямаше как да не се впечатли от неуместния израз на човека.

Когато вратата се отвори, Суон пристъпи бързо напред и заби дясната си ръка с тръбата в слънчевия сплит на мъжа, при­целен не в грозния кафяв плат на пижамата, а в едно местенце на около пет сантиметра по-навътре - в корема му. Там трябва да се целиш винаги, никога в повърхността, за да може ударът да бъде максимално силен.

Николов ахна, понечи да повърне и се строполи на земята.

Суон мигновено го заобиколи, сграбчи го за яката и го вкара вътре, преди онзи да започне да повръща. Той го ритна веднъж, отново в корема, много силно, после надникна през дантелено­то перде на прозореца.

Тиха, приятна улица. Никой не разхождаше куче, нито един минувач. Нито една кола.

Сложи си гумени ръкавици, заключи и прибра тръбата.

- Ехооо? Ехооо? - провикна се Суон.

Нищо. Бях сами.

Той отново сграбчи шофьора за яката, после го замъкна в хола, далеч от прозорците. Отново погледна към останалия без дъх мъж, сгърчен от болка.

Крехкото телешко филе - основният мускул псоас, който свързва бедрото с торса, - наистина е съвсем крехък, трябва ти само вилица да го разкъсаш, когато месото е приготвено както трябва. Обаче издълженото трапецовидно парче месо, от което се прави филе миньон, има много по-неприятно изходно състо­яние и приготвянето му отнема повече време. И голяма част от всичко това е работа с ножа. Трябва да отстраните грубата част от мускула, разбира се, но най-трудна е ципата, тънката съеди­нителна тъкан, която обгръща по-голяма част от месото.