lovech - Profesionalistite

- Опасявам се, че не, господине. Разследването по случая „Морено“ засега е прекратено и има...

- Как така прекратено? - Неразрешен случай на убийство, станало преди седмица? В момента би трябвало разследването да е в най-интензивната си фаза.

- Точно така, капитане.

- Но защо? Арестували ли сте някой заподозрян?

- Не, сър. Първо, не разбирам за каква американска връз­ка говорите - убийството е дело на наркокартел от Венецуела. Най-вероятно. Очакваме новини от местните власти, преди да продължим. А лично аз трябваше да се заема с по-спешен слу­чай. Изчезнала студентка. Американка. Ох, стават такива прес­тъпления у нас - додаде отбранително, - но рядко, много рядко. Знаете как е, сър. Изчезва красива студентка и пресата ни се нахвърля. Като лешояди са.

Пресата. Може би заради това Райм най-после успя да гово­ри с някого. Блъфът му беше засегнал болно място. Ефрейторът продължи:

- При нас изнасилванията са много по-малко, отколкото в Нюарк, Ню Джьрси, значително по-малко. Но изчезването на студентка на островите се раздува като през телеобектив. Поз­волете да ви кажа, с цялото ми уважение, че вашите новинарски емисии са изключително несправедливи. Британската преса също. Сега обаче имаме изчезнала американска студентка, не английска, така че се занимаваме със Си Ен Ен и останалите лешояди. С цялото ми уважение.

Вече дърдореше несвързано - за да го отклони, според Райм.

- Ефрейторе...

- Много е несправедливо - повтори Поатие. - Студентка пристига тук от Америка. Идва на почивка или... да учи тук един семестър. А вината винаги е наша. Говорят ужасни неща за нас.

Криминологът беше изгубил и последната си капчица тър­пение, но се мъчеше да запази спокойствие.

- Ефрейторе, нека се върнем отново на убийството на Море­но. Сигурни сме, че картелът няма нищо общо със смъртта му.

Мълчание в рязък контраст с дърдоренето на полицая преди малко. И после:

- Е, моите усилия са насочени към намирането на студент­ката.

- Пет пари не давам за студентката - изстреля Райм, вероят­но проявявайки лош вкус, но в момента наистина не му пука­ше. - Робърт Морено. Моля ви. Има американска връзка и аз я разследвам в момента. Доста е спешно.

Задача: Ал-Барани Рашид (НРОС: abr942pd5t)

Роден: 2/73, Мичиган

Райм нямаше никаква представа кой е Рашид, следващото име на опашката от ЗСЗ, и се съмняваше, че е невинен баща от Кьнектикът. Но беше съгласен с Нанс Лоръл, че този човек не бива да умре заради невярна или подправена информация.

Изпълнение: 5/19...

- Бих желал да получа копие от доклада от местопрестъп­лението, снимки и мястото, от което е стрелял снайперистът, доклад от аутопсията, лабораторните анализи. Цялата доку­ментация. И цялата налична информация за човек на име Дон Брънс, намирал се на острова приблизително по време на стрелбата. Това е неговото прикритие. Псевдоним на снайпе­риста.

- Ами всъщност още нямаме окончателния доклад. Имам някои бележки, но не са завършени.

- Не са завършени ли? - процеди Райм. - Убийството е ста­нало на девети май.

- Мисля, че е така.

Мислел?

Изведнъж Линкълн се притесни:

- Направен ли е оглед на местопрестъплението?

- Ами, да, естествено.

Е, какво облекчение!

- Веднага се заехме в деня, след като господин Морено беше застрелян.

- На следващия ден ли?

- Да. - Поатие се поколеба, сякаш разбираше, че е сгазил лука. - Имахме друг проблем, друг случай през същия ден. Известен адвокат беше убит и ограбен в центъра на града, в кантората си. Това беше по-важно. Господин Морено не е наш гражданин, а адвокатът беше.

Две обстоятелства съществено намаляваха значението на местопрестъплението за следователите. Първото беше замър­сяването му от хората, минали оттам - включително самите небрежни полицаи. Второто беше изминалото време между престъплението и огледа. Основните улики за установяването на самоличността на заподозрения и за отправяне на обвинени­ето можеха да се изпарят буквално за часове.

Еднодневно забавяне на огледа за важни улики намаляваше броя им наполовина.

- Значи местопрестъплението още е запечатано?

- Да, сър.

Е, това поне беше нещо. Райм произнесе с тон, който се на­дяваше да звучи достатъчно мрачно:

- Ефрейтор, причината да се замесваме е, че който е убил Морено, ще продължи да убива.

Този път пауза.

- Наистина ли мислите така? - Прозвуча искрено разтрево­жен. - Тук ли?

- Не знаем.

После някой друг заговори ефрейтора. Нечия ръка закри те­лефонната слушалка и Райм вече не чуваше мърморенето. По­атие отново се върна на линията.