lovech - Profesionalistite

- Заподозрян 1: Шрив Мецгьр

- Директор на Националната разузнавателна оперативна служба.

- Психически нестабилен - гневни изблици

- Подправяне на улики с цел обосновка на Заповед за спе­циална задача?

- Разведен. Завършил право в Йейл.

- Заподозрян 2: Снайперист

- Кодово име: Дон Брънс

- Информационната служба проучва Брънс.

- Наличен гласов запис.

- Доклад от местопрестъплението и от аутопсията. Следват допълнителни подробности.

- Слухове, че наркокартелите стоят зад убийствата. Слабо вероятно.

- Местопрестъпление 2.

- Укритие на снайпериста Дон Брънс на 2000 метра от Стаята на смъртта на остров Ню Провидънс, Бахамски ос­трови.

- 9 май

- Предстои получаването на докладите от местопрестъпле­нието.

- Допълнително разследване.

- Да се разкрие самоличността на информатора - неизвест­ния субект, от когото е изтекла информацията за Заповедта за специална задача.

- Изпратена от анонимен имейл.

- Връзка с отдела за компютърни престъпления на Нюйорк­ската полиция за проследяване; очаквани резултати.

С ръце на кръста Амелия Сакс разглеждаше бялата дъска.

Забеляза погледа на Райм, който се плъзна незаинтересова­но по плавния ѝ почерк. Той нямаше да обърне много внимание на написаното от нея, преди да започнат да се появяват неопро­вержими факти - в конкретния случай, предимно веществени улики.

В момента бяха само тримата: Сакс, Лоръл и Райм. Дон Селито беше отишъл в центъра на града, за да събере специално подбрани хора в екип за наблюдение от Отдела за специални операции на капитан Бил Майърс. Тъй като секретността беше приоритет, Лоръл не искаше да използва обикновени патрули­ращи полицаи.

Сакс се върна на бюрото си. Не можеше просто да седи, а през последните два часа предимно това правеше. Затворе­на тук, отново стана жертва на лошите си навици: гризеше си ноктите, разчесваше главата си до кръв. И бездруго не я свърташе на едно място и постоянно чувстваше нужда да ходи, да бъде навън, да шофира. Баща ѝ казваше нещо, което тя бе превърнала в свой девиз:

Движиш ли се, не могат да те пипнат...

За Херман Сакс твърдението означаваше няколко неща. Със сигурност се отнасяше за работата му - за тяхната ра­бота, - защото и той беше ченге, патрулиращ полицай, който обикаляше района си около Таймс Скуеър по време, когато убийствата в града бяха достигнали кулминацията си. Бър­зите крака, бързата мисъл и бързото око можеха да ти спасят кожата.

И живота като цяло. Движението... Колкото по-кратко си прицел на някаква опасност, толкова по-добре, независимо дали от страна на любими хора, шефове или съперници. Той много често повтаряше тези думи, чак до смъртта си (има неща, например разпадът на собственото ти тяло, които не можеш да надбягаш).

Всички случаи обаче изискват проучване и документи­ране и това важеше особено за този, при който фактите се намираха трудно, а местопрестъплението беше недостъпно. Затова Сакс в момента беше като затворник на бюрото си, ровеше из документи и проучваше дискретно по телефона. Разсеяно притисна болезнено място на пръста си. Прониза я болка. Не ѝ обърна внимание. Върху разузнавателните дан­ни, които четеше в момента, се появи размазан червен вихър, но тя и него пренебрегна.

Част от напрежението се дължеше на Надзирателката, както беше започнала да нарича Нанс Лоръл. Не беше свик­нала някой да ѝ наднича през рамото, дори да ѝ е началник, а като детектив Амелия Сакс имаше много такива. Прокурорката вече съвсем се беше пренесла при тях - с два впечатля­ващи и постоянно работещи лаптопа - и беше донесла още дебели папки с документи.

Сигурно скоро и походно легло щеше да си домъкне.

Сериозната и съсредоточена Лоръл, от друга страна, изоб­що не беше напрегната. Седеше приведена над документите, тракаше шумно и дразнещо по клавиатурата на лаптопа си и си нахвърляше бележки с невероятно дребен и старателен почерк. Четеше, водеше си записки и организираше страни­ца след страница. Четеше внимателно текстове от екрана на компютъра и после или ги отхвърляше, или им осигуряваше ново прераждане с лазерния принтер и ги добавяше към бой­ните им другари в папката „Щатът срещу Мецгър и др.“

Сакс стана, отново се приближи до белите дъски и се вър­на на омразния си стол, мъчейки се да научи каквото може за пребиваването на Морено в Ню Йорк между трийсети април и втори май. Проверяваше хотели и служби за автомобили. В две трети от случаите разговаряше с хора, в останалата една трета оставяше съобщения.