lovech - Profesionalistite

Погледна към Райм в другия край на стаята - той говоре­ше по телефона, опитвайки се накара бахамската полиция да съдейства. По изражението му личеше, че не постига по-голям успех от нея.

В този момент телефонът на Сакс звънна. Обаждаше се Родни Шарнек от Отдела за компютърни престъпления на Нюйоркската полиция, елитен екип от трийсетина детективи и технически лица. Райм беше криминолог в традиционния смисъл на думата, но през последните години двамата със Сакс работеха във все по-тясно сътрудничество с ОКП, тъй като компютрите и мобилните телефони - както и превъзход­ните улики, които съхраняваха сякаш завинаги, - бяха от из­ключителна важност за успеха на провежданите разследвания в наше време. Шарнек беше на четирийсет и няколко години според Сакс, но несъмнено беше трудно да определиш точна­та му възраст. От него струеше младост - от чорлавата му коса до обичайните му смачкани джинси и фланелка, а и от страстната му любов към компютрите, които наричаше „кутии“.

Да не говорим за слабостта му към силната и обикновено лоша рокмузика.

Която и сега гърмеше някъде зад него.

- Здрасти, Родни - каза Сакс, - може ли да намалиш малко звука? Нещо против?

- Извинявай.

Шарнек беше ключът им за намирането на информатора, изпратил ЗСЗ, защото проучваше обратния път от кабинета на прокурора на Манхатън и се опитваше да открие откъде е из­пратена изтеклата информация.

- Бавно става - докладва той на фона на тихо звучащ рок-мотив на бас и барабани. - Имейлът е минал през прокси сървъри през половината свят, всъщност по цял свят. Досега успях да го проследя от кабинета на прокурора до транслатор в Тайван, а оттам до Румъния. И да ти кажа, румънците не са много отзивчиви. Обаче докопах малко информация за кутията, която е използвал. Помъчил се е да бъде хитър, но е сгафил.

- Искаш да кажеш, че си открил марката на компютъра му?

- Възможно е. Неговият потребителски стринг... Хм, знаеш ли какво е това?

Сакс призна, че не знае.

- Информацията, която компютърът изпраща към рутери, сървъри и други компютри, когато си онлайн. Всеки може да го види и да разбере точно каква операционна система и ка­къв браузър имаш. И така, вашият информатор е с Епъл 9.2.2 и Интернет Експлорър 5 за Мак. Отпреди доста време е. И наис­тина стеснява полето. Допускам, че е имал лаптоп айбук. Това е първият преносим Мак с вградена антена, за да се свързва с безжична мрежа без отделен модем или сървър.

Айбук ли? Сакс никога не беше чувала за такова нещо.

- Колко е стар, Родни?

- Повече от десет години. Сигурно го е купил втора ръка и е платил в брой, за да не може да го проследят до него. Обаче не се е сетил, че можем да разберем марката на компютъра.

- Как изглежда?

- Ако имаме късмет, ще е от онзи модел като мида - бяха в два цвята, бяло и нещо ярко, зелено или оранжево. Формата им е точно като каквато подсказва името.

- Като миди.

- Заоблени. Има и стандартен четвърти модел, графитен, квадратен. Обаче е голям. Два пъти по-голям от днешните лап­топи. По това ще го познаеш.

- Добре, Родни, благодаря.

- Ще продължа с рутерите. Румънците ще се огънат. Просто трябва да преговарят. - Музиката отново се усили и линията прекъсна.

Сакс се извърна и видя, че Нанс Лоръл я гледа с едновре­менно безизразно и въпросително изражение. Как успяваше да го постигне? Тя ѝ предаде сведенията от полицая от отдела за компютърни престъпления. Райм кимна и се върна към теле­фонния си разговор. Не каза нищо. Сакс допусна, че са го оста­вили на изчакване.

Лоръл погледна сякаш одобрително.

- Би ли го документирала и да ми го изпратиш?

- Кое?

Пуаза.

- Това, което току-що ми каза за проследяването и за вида на компютъра.

- Тъкмо се канех да го напиша на дъската - отговори Сакс и посочи към бялата дъска.

- Всъщност искам всичко да се документира почти в реално време, ако е възможно - кимна прокурорката към собствената си купчина папки. - Ако обичаш. - Последното изречение беше по-скоро като размахан меч.

Сакс имаше против, но не ѝ се водеше тази битка. Написа кратката бележка.

- Благодаря ти - додаде Лоръл. - Изпрати ми я като имейл, сама ще си я принтирам. На сигурния сървър, разбира се.

- Разбира се. - Изстреля бележката, забелязвайки, че микромениджмънтът на прокурорката не засягаше Линкълн Райм.

Телефонът ѝ звънна и тя изви учудено вежди, като видя кой я търси.

Най-сетне. Солидна следа. Обаждаше се секретарка от службата „Елитни лимузини“, една от десетките, на които Сакс беше звънила по-рано, за да пита дали Робърт Морено се е въз­ползвал от услугите им на първи май. Всъщност беше. Жената ѝ съобщи, че той е наел кола и шофьор, когото е осведомил къде ще пътува едва след като колата го е взела. Компанията нямаше сведение за спирките му, но служителката даде на Сакс името и телефонния номер на шофьора.