lovech - Profesionalistite

След това тя му звънна, представи се и попита дали може да отида да поговори с него във връзка с един случай.

Той се съгласи и ѝ даде адреса си. Говореше със силен и трудноразбираем акцент. Тя затвори и си облече сакото.

- Намерих шофьора на Морено от посещението му тук на първи май - каза на Р^йм. - Ще говоря с него.

- Ще можеш ли да напишеш бележките от разговора си с агент Делрей, преди да тръгнеш?

- Веднага щом се върна.

Сакс забеляза, че Лоръл леко се напрегна, но явно прокурор­ката не искаше да води тази битка.

14.

На този етап от разследването Линкълн Райм обикновено би потърсил помощ, вероятно от най-добрия лабораторен криминолог в Нюйоркската полиция. Мел Купър.

Обаче присъствието на слабичкия и невъзмутим Купър беше безсмислено без веществени улики, затова Райм само го предупреди да стои на повикване - което от устата на Линкълн означаваше да бъде готов да зареже всичко, освен ако не му правят операция на сърцето, и веднага да си домъкне задника в лабораторията.

Което не изглеждаше твърде вероятно в момента. Райм отново се бе заел със задачата, отнела му цяла сутрин - опита се да намери веществени доказателства, свързани със стрелбата по Морено.

Някакъв служител от бахамската полиция в Насау за чет­върти път го оставяше на изчакване по телефона. Най-накрая нечий глас каза:

- Да, ало? С какво мога да ви помогна? - попита жена с ме­лодичен алт.

Крайно време беше. Той обаче овладя нетърпението си, ма­кар да му се налагаше отново да обяснява.

- Обажда се капитан Райм от Нюйоркската полиция. - Вече не казваше „консултант“ или „сътрудник“, защото така става­ше твърде сложно и явно предизвикваше подозрение. Щеше да накара Лон Селито да го упълномощи официално, ако някой го надушеше, че блъфира. (Всъщност дори му се искаше - блъфиращите са хора, които постигат своето.)

- Да, от Ню Йорк.

- Бих желал да разговарям с някого от съдебна медицина.

- Криминолог, да.

- Точно така. - Райм си представяше жената, с която разго­варяше, като ленива и неособено умна чиновничка, седнала в прашен кабинет без климатик, под бавно въртящ се вентилатор.

Вероятно недостоверна представа.

- Извинете, кой отдел търсехте?

- Криминологията. Някой началник. Във връзка с убийство­то на Робърт Морено.

- Изчакайте, моля.

- Не, ако обичате... Един момент!

Изщракване.

Мамка му!

Пет минути по-късно той разговаряше с полицайката, при­ела първото му обаждане, но тя изглежда не го помнеше. Или се преструваше, че е така. Райм повтори молбата си и този път в изблик на вдъхновение добави:

- Извинете, че съм толкова настойчив, но репортерите не спират да звънят. Ще се наложи да ги насоча направо към вас, ако не мога да им дам нужната информация.

Нямаше представа що за заплаха може да е това.

- Репортери ли? - попита жената със съмнение.

- От Си Ен Ен, Ей Би Си, Си Би Ес, „Фокс“. Отвсякъде.

- Разбирам. Добре, господине.

Думите му обаче свършиха работа, защото този път изчака на телефона най-много три секунди.

- Поатие на телефона - прозвуча дълбок и мелодичен глас с британски акцент и карибска интонация. Райм я разпозна не защото самият той беше ходил на островите, а заради ролята си, довела до изпращането в нюйоркските затвори на хора от тази част на света. Ямайските банди несъмнено се вихреха с много повече насилие от мафията.

- Ало, обажда се Линкълн Райм от Нюйоркската полиция. - Идеше му да добави: и да не сте посмели да ме оставите на изчакване, но се въздържа.

- А, да - предпазливо рече бахамското ченге.

- С кого разговарям? Полицай Поатие, правилно ли чух?

- Ефрейтор Майкъл Поатие.

- Криминолог ли сте?

- Не, аз водя разследването на разстрела на Морено... Чакай­те, Линкълн Райм ли казахте. Капитан Райм? Виж ти!

- Чували ли сте за мен?

- В лабораторията имаме една от вашите книги по кримино­логия. Чел съм я.

Може би това щеше да му спечели поне частица съдействие. От друга страна, ефрейторът не спомена дали харесва книгата и дали я намира за полезна. От биографията на последна стра­ница ставаше ясно, че Райм се е пенсионирал - факт, който за щастие явно не беше известен на Поатие.

Райм поде речта си. Без да споменава Мецгър или НРОС, той обясни, че Нюйоркската полиция има подозрения за амери­канска връзка в убийството на Морено.

- Имам някои въпроси във връзка със стрелбата, за уликите. Имате ли време сега? Може ли да поговорим?

Пауза, съперничеща на паузите на Нанс Лоръл.