lovech - Profesionalistite

Снабден с хиляда долара непроследими пари в брой, Суон с удоволствие заплува към нея.

След хубавия секс и още по-хубавата яхния той получи много солидни данни във връзка със задачата си. Обаче не беше очаквал да има разследване и не почисти изцяло подире си, както веро­ятно би трябвало. Затова се наложи второ пътуване до острова.

Успешно. И удовлетворително.

И ето че се върна в градската си къща в Хайтс, близо до Хе­нри Стрийт, и паркира в гаража на алеята. Захвърли сака си във вестибюла, съблече се и си взе душ.

Дневната и двете спални бяха обзаведени скромно, пре­димно с неособено скъпи антики и с няколко неща от „Икеа“. Изглеждаше като всяка друга ергенска квартира в Ню Йорк, с изключение на две неща: огромния зелен сейф за оръжие, къде­то имаше пушки и пистолети, и кухнята. На която и професио­нален готвач би завидял.

Точно към тази стая се запъти той, след като се избърса и облече халат и джапанки. „Вайкинг“, „Миеле“, „Кичън Ейд“, „Събзиро“, отделен фризер, охладител за вино, печка с лъчис­та нагревателна зона - сам си ги беше избирал. Неръждаема стомана и дъб. По цялата стена имаше шкафове със стъклени вратички, пълни с тенджери и различни други принадлежнос­ти. (Подобни рафтове до тавана са показни, но трябва ли да ти се налага да миеш съда, преди да сготвиш в него?)

Суон си направи кафе с френска преса. Зачуди се дали да си приготви и нещо за закуска, докато отпиваше от силното кафе без захар и мляко.

Спря се на яхния с месо и зеленчуци. Той обичаше предиз­викателствата в кухнята и готвеше рецепти на великите кулинари като Хестьн Блументал или Гордън Рамзи. Докато служеше в армията, се връщаше от мисия и в квартирата си в Багдад гот­веше за събратята си по оръжие, като използваше военния порцион и разни продукти, които купуваше от арабските пазари. Никой не го подкачаше за това. Първо, защото ястията винаги бяха превъзходни. И после, защото всички знаеха, че вероятно сутринта Суон е драл кожата от пръстите на някой бунтовник, за да изтръгне от него местонахождението на изчезнала пратка с оръжие.

А с такива хора се шегуваш на своя отговорност.

Сега извади половинкилограмов рибай стек от хладилника и разви бялата восъчна хартия. Лично беше приготвил това иде­ално като размери и форма парче месо. Всеки месец купуваше половин телешка плешка, съхранявана в специални хладилни помещения за хора като него - касапи аматьори. Посвещаваше цял един прекрасен ден на това да отделя месото от костта, да го оформя на филета, къси ребърца, дебели парчета, флейки, гърди.

Някои хора, които купуваха на едро, харесваха мозък, черва, шкембе и други дреболийки. Обаче на него това не му харесва­ше и той го пренебрегваше. Нямаше нищо морално или емоци­онално притеснително в тези части от животните, за Суон ме­сото си беше месо. Беше просто въпрос на вкус. Кой не обича хрупкаво сотирани момици? Обаче повечето дреболийки бяха горчиви и обикновено създаваха повече ядове, отколкото удо­волствие. Вонята от бъбречетата например се задържаше сед­мици наред в кухнята, а мозъкът беше твърде мазен и безвкусен (и тъпкан с холестерол). Не, времето, което Суон прекарваше облечен с престилка, боравейки с нож и трионче, беше посвете­но на класическите разрези, които той правеше като скулптор, за да постигне образци със съвършена форма, като същевре­менно остави възможно най-малко месо по костите. Това беше изкуство, не спорт.

То го успокояваше.

Малкият ми касапин...

Сега той сложи стека върху дъската за рязане - винаги дър­вена, за да предпазва ръбовете на ножовете - и плъзна пръст по месото, опипа колко е стегнато, провери структурата му, нашареността със тлъстина.

Обаче преди да го среже, изми и отново наточи ножа си „Кай Шун“ на бруса си „Данс Блек Хард Арканзас“, който струваше почти колкото ножа и беше най-доброто точило на планетата. Докато беше възседнал Анет, беше плъзнал ножа от езика до пръстите ѝ и ножът по една нещастна случайност се бе натък­нал на кост. Сега трябваше да бъде наточен до съвършенство.

Най-сетне ножът беше готов, той отново насочи вниманието си към пържолата и наряза месото на кубчета със страна около половин сантиметър.

Можеше да ги направи по-големи и можеше да работи по-бързо.

Но защо да вършиш бързо нещо, което ти е приятно?

След като приключи, оваля кубчетата в примесено с градин­ски чай брашно (личния му принос към класическата рецепта) и ги сотира в чугунен тиган, от който ги извади все още ро­зови отвътре. След това наряза два червени домата и половин глава лук. Приготви зеленчуците с олио в тигана и върна при тях месото. Добави малко телешки бульон, наряза италиански магданоз и сложи тигана под директен огън, за да се образува коричка отгоре.