lovech - Profesionalistite

- Ще направим ли нещо... - подхвана Бостън.

- Звъннах тук-там. Дон Брънс знае, разбира се. И неколцина други. Нещата... са задвижени.

Двусмислен глагол и подлог. Като за Вълшебника. Бостън имаше предвид хората не по-малко зловредни от издайника: прокурора, следователите.

Нещата били задвижени...

Спенсър Бостън с впечатляващата си бяла грива и още по-впечатляващата си биография като шпионин отпи отново от чая си. Сламката се плъзна по-надолу през отвора на пласт­масовото капаче и леко потрепери като лък по струните на цигулка.

- Не се тревожи, Шрив. Ще го намеря - мъж или жена.

- Благодаря, Спенсър. Можеш да ми звъниш по всяко време, и денем, и нощем.

Бостън се изправи и закопча елегантния си костюм, шит по поръчка.

Когато той си тръгна, Мецгьр чу сигнала от вълшебния си червен телефон, че е получил съобщение от екипите за наблю­дение и претърсване на базите-данни.

Прокурор беше Нанс Лоръл. Скоро щяха да му изпратят и имената на следователите от Нюйоркското полицейско упра­вление.

Пушекът съществено се разсея, след като Мецгьр прочете това. Най-сетне. Поне беше някакво начало.

12.

Джейкъб Суон приближи с колата си до терминала на „Мерийн Ейр“ на летище „Ла Гуардия“.

Внимателно пъхна куфара си в багажника на своя нисан - вътре бяха ножовете му. Разбира се, не можеше да ги носи в ръчен багаж. Отпусна се тежко на предната седалка, протегна се и си пое дълбоко въздух.

Суон беше изморен. Беше потеглил от апартамента си в Бруклин за Бахамите преди близо двайсет и четири часа и за изминалото време беше спал само три часа - повечето от тях пътувайки.

Сеансът с Анет беше приключил по-бързо от очакваното. Но след като се освободи от тялото, му отне известно време да на­мери изоставено място, на което изгарят смет, за да изгори ули­ките от предната седмица. След това трябваше да се погрижи за други подробности, например да поразчисти в апартамента на Анет и да предприеме рисковано, но в крайна сметка успешно посещение до мястото, където беше застрелян Морено - „Саут Коув Ин“.

След това трябваше да напусне острова по същия начин като миналата седмица - от един док близо до Миларс Саунд, къ­дето познаваше някои от хората, които всеки ден се събираха да работят по корабите, да пушат цигари „Кемъл“ или ганджа и да пият местна бира или по-вероятно, малцовата витаминна напитка „Трипъл Би“. Освен това вършеха и най-различни стра­нични неща. Ефективно и дискретно. Бързо го отведоха с малка лодка до един от неизброимите острови близо до Фрийпорт, а после замина с хеликоптер до площадка южно от Маями.

Така беше на Карибите - имаше полиция, имаше и тради­ция. А второто отваряше възможност хора като Джейкъб Суон с една бала пари - естествено работодателят му разполагаше с много - да отива незабелязано, където е необходимо да бъде.

След работата с ножа, след кръвта той беше сигурен, че Анет не е казала на никого за него, за въпросите, които уж не­хайно ѝ беше задавал преди седмица относно „Саут Коув Ин“, апартамент 1200, телохранителя на Морено и самия Морено. Всички тези факти можеха да бъдат свързани и това да доведе до силно компрометиращи заключения.

Беше използвал японските си ножове само няколко пъти, клъц, клъц... Вероятно дори не беше необходимо, понеже тя беше адски уплашена. Джейкъб Суон обаче беше много преци­зен. Лесно можеш да развалиш деликатен сос, ако твърде бързо добавиш гореща течност към цвъртящата запръжка от брашно и масло. А случи ли се така, не можеш да го направиш. Беше въпрос на няколко секунди и на няколко градуса. Освен това човек не бива да пропуска възможността да усъвършенства уменията си. Така да се каже.

В момента излизаше покрай будката на изхода на паркинга, плати в брой и кара километър и половина по Гранд Сентрал, преди да спре и да смени регистрационните номера. След това продължи към къщата си в Бруклин.

Анет...

Клетата проститутка нямаше късмет, че се бяха срещнали, докато той планираше изпълнението на задачата си в „Саут Коув“. Провеждаше наблюдение, когато забеляза телохрани­теля на Морено, Симон Флорес, да говори с тази жена и да флиртува с нея. Явно излизаха заедно от някаква стая, а от езика на тялото им и от бърборенето той се досети какво са правили.

А, работещо момиче. Чудесно.

Той изчака час-два и после обиколи хотела нехайно, докато не я откри в бара, където тя си поръчваше разредени напитки и чакаше следващия си клиент като стръв на въдица.