lovech - Profesionalistite

- Агент Делрей... - поде Лоръл.

- Наричайте ме Фред. И не се страхувайте. Напълно дискре­тен съм.

- Благодаря - примигна тя.

- Добре, само преглеждам файловете ни тук... - Последва дълга пауза. - Робърт Морено, известен като Роберто. Разбира се, има някакви бележки за АПДР,, Американ Петролиум Дри- линг енд Рифайнинг“. Изглежда, бюрото ни в Маями е попад­нало на потенциален терористичен акт, но се е оказало фалши­ва тревога. Искате ли това, което имам, относно Морено?

- Моля те, Фред, продължавай. - Сакс седна пред компютъ­ра и отвори файл.

- Добре, нашето момче е напуснало страната преди повече от двайсет години и се връща само веднъж годишно. Е, връщал се е... Бил е под наблюдение, но никога не е попадал в риско­ви списъци. Повечко е говорил - затова не ни е бил приоритет. Общувал е малко с ,Ал-Кайда“, „Сияйният път“ и други подоб­ни, но в действителност никога не е организирал нападение - Агентът прошепна нещо тихо. После продължи: - Една бележ­ка тук гласи, че официалното становище е за някакви картели, които може да стоят зад стрелбата. Но няма как да се провери... А, ето това.

Отново пауза.

- Фред, там ли си? - попита Райм нетърпеливо.

- Хм.

Линкълн въздъхна. После Делрей продължи:

- Това може да е полезно. Доклад от Държавния департа­мент. Морено е бил тук, в Ню Йорк. Пристигнал е късно на трийсети април. Тръгнал си е на втори май.

- Има ли информация какво е правил тук, къде е ходил? - попита Селито.

- Не. Това е ваша работа, приятели. Аз ще продължа от тази страна. Ще се обадя на моите хора от Карибите и Южна Аме­рика. А, имам снимка. Искате ли я?

- Не - каза рязко Лоръл. - Трябва да ограничим комуника­цията с твоя офис. Бих предпочела телефонни разговори с мен, детектив Селито и детектив Сакс или Линкълн Райм. Дискрет­ността е...

- По-голямата част от доблестта - довърши загадъчно Делрей. - Няма проблем. Проучете този въпрос: Сигурни ли сте, че приятелите ни в НРОС не знаят нищо?

- Не знаят - отговори заместник-прокурорката.

- Аха.

- Не звучиш убеден - каза Райм.

- Успех на всички - засмя се Фред.

Сакс затвори телефона.

- Аз къде мога да работя? - попита Лоръл.

- Как така? - зачуди се Сакс.

Заместник-прокурорката се заоглежда.

- Имам нужда от бюро. Или маса. Няма нужда да е бюро. Само да е нещо голямо.

- Трябва ли да оставате тук?

- Не мога да работя в офиса си, нали? - каза тя, сякаш беше очевидно. - Може да изтече информация. Все някога НРОС ще разберат, че водим разследване, но трябва да забавя това кол­кото се може повече. Онова ей-там изглежда добре. Имате ли нещо против? - Лоръл посочи една работна маса в ъгъла.

Райм повика Том и го накара да разчисти масата от книгите и няколко кутии от стари криминологични принадлежности.

- Имам компютри, но ще ми трябва собствена телефонна линия и рутер за безжичен интернет. Ще трябва да си направя собствен кодиран профил. Предпочитам да не деля мрежата. - Тя хвърли поглед към Райм. - Ако е възможно.

Сакс очевидно не харесваше идеята за този нов член на еки­па. Линкълн Райм по природа беше самотник, но щом ставаше дума за случай, приемаше присъствието на други. Нямаше кон­кретни възражения.

Нанс Лоръл вдигна куфарчето си и тежката адвокатска чанта на масата и започна да вади папки и да ги подрежда на отделни купчинки. Изглеждаше като студентка, която се мести в обще­житие през първия ден от първата година и слага някои вещи на бюрото и нощното шкафче за утеха.

После Лоръл погледна другите.

- А, още нещо: докато работим по случая, трябва да изрови­те всичко, което да го представи като светец.

- Моля? - Въпросът дойде от Сакс.

- Роберто Морено - светец. Казвал е много провокативни неща. Критикувал е доста страната. Затова трябва да намерите всички добри дела, които е извършил. Като неговото Движение за местна власт. Дали е строял училища, дали е хранил деца от Третия свят, такива неща. Дали е бил любящ съпруг и баща.

- Искате да направим това? - попита Сакс невярващо

- Точно така.

- Защо?

- По-добре е. - Сякаш беше очевидно.

- О! - Пауза. - Това не е истински отговор. - Сакс не гледаше Райм и той не искаше тя да го прави. Напрежението между нея и заместник-прокурорката се засилваше и без чужда помощ.

- Заради съдебните заседатели. - Лоръл погледна към Райм, който беше подкрепил предишния ѝ аргумент. - Трябва да по­кажа, че е почтен, добър и етичен човек. Защитата ще предста­ви Морено като заплаха - както адвокатите се опитват да вну­шават, че жертвите на изнасилване се обличат провокативно и флиртуват с нападателя си.