lovech - Profesionalistite

„Усмихнете се, господин Мецгьр. Имате прекрасни деца. Искате ли три големи и няколко малки за портфейл?“

В него нямаше Пушек, когато планираше и изпълняваше смъртта на предател. Никакъв. Беше го казал на доктор Фишър. Психиатърът се беше смутил и повече не повдигна въпроса.

Мецгър погледна компютъра и вълшебния си телефон.

Бледите му очи - лешников цвят, който не му харесваше, примесен с жьлтеникавозелено, болнави - отново погледнаха през прозореца към отрязъка от река Хъдсън, гледка, подарена му от шепа луди глупаци, които в ясен септемврийски ден бяха срутили запречващата я сграда. И които, без да подозират, за жалост на живите си сънародници, бяха тласнали Мецгър към новата му професия.

От тези мисли Пушекът се сгъсти, както често се случваше, когато Мецгьр се сетеше за единайсети септември. Преди спо­мените за този ден го изтощаваха. Сега просто го пробождаха болезнено.

Остави...

Телефонът му звънна. Той погледна кой го търси и екранчето му съобщи: прецакан си.

- Мецгър на телефона.

- Шрив! - чу се весел глас от другата страна. - Как си? Не сме се чували от месец.

Той не харесваше вълшебника от Оз. Както и самия въл­шебник като герой (но филмът доста му допадна). Беше потаен, манипулативен, деспотичен и се беше възкачил на трона с из­мама... И все пак командваше всички.

Горе-долу като мъжа, с когото разговаряше сега.

Собственият му личен Вълшебник го мъмреше:

- Не ми се обади, Шрив.

- Все още събирам информация - каза на мъжа, който се намираше на четиристотин километра на юг във Вашингтон. - Има много неща, които не знаем.

Тоест нищо. Обаче той не знаеше доколко е наясно с това Вълшебника.

Затова щеше да продължава с двусмислиците:

- Изглежда, сведенията за Морено не са били верни, а, Шрив?

- Изглежда.

- Случва се. Случва се, разбира се. В нашата шантава работа. Твоята информация сигурна ли е, проверена ли е няколко пъти?

Твоята...

Непоколебим избор на местоимение.

- Разбира се.

Вълшебника не му припомни как Мецгър го беше уверя­вал, че смъртта на Морено е наложителна, за да се спасят мно­го хора, защото емигрантът е на път да взриви седалището на „Американ Петролиум“ в Маями. Всъщност най-сериозният инцидент беше, че една протестираща жена замерила полицай с домат и дори не го беше улучила.

Но разговорите с Вълшебника включваха предимно подтекст, а думите му - или липсата на такива - изглеждаха още по-целенасочени.

Мецгър работеше с него от няколко години. Не се срещаха често, но когато се случваше, ниският и набит усмихнат мъж винаги носеше син шевиот, впечатляващо шарени чорапи, как­то и значка с американското знаме на ревера. Никога не беше имал проблеми като на Мецгър, проблеми с Пушека, и винаги говореше възможно най-спокойно.

- Трябва да действаме бързо - каза Мецгър, негодувайки, че се налага да се отбранява. - Обаче знаем, че Морено е заплаха. Финансира терористи, подкрепя продажба на оръжия, бизнесът му пере пари, много неща.

Мецгьр се поправи. Морено беше заплаха. Беше застрелян и вече не съществуваше.

Вълшебника от Вашингтон продължи с медения си глас:

- Понякога просто трябва да действаш бързо, Шрив, така е. Луда работа.

Мецгър извади нокторезачка и се захвана за работа. Така поне малко пречеше на Пушека да се материализира. Странно беше, но по-добре, отколкото да се тъпче с пържени картофи и бисквити и да крещи на жена си и децата.

Вълшебника заглуши телефона си и проведе друг тих разговор.

Кой, по дяволите, беше в стаята с него, чудеше се Мецгьр. Главният прокурор?

Някой от Пенсилвания Авеню?

- Доколкото чуваме, има някакво разследване - каза Въл­шебника, когато се върна на линията.

Така значи. По дяволите. Той наистина знаеше. Как се беше разчуло? Изтичането на информация беше толкова голяма за­плаха за това, което правеше, колкото и самите терористи.

- Изглежда има. - Този път имаше много Пушек.

Последва пауза, която очевидно означаваше: „Кога щеше да ни го споменеш, Шрив?“

- Полицията ли? - гласеше въпросът на Вълшебника.

- Да, Нюйоркското полицейско управление. Без федерални­те. Имам солидни основания за имунитет. - Дипломата по пра­во на Мецгър събираше прах от години, но той беше прегледал случая „Найджъл“ и други случаи много внимателно, преди да се захване с работата тук. Можеше да изрецитира решението на съда по случая и насън: федерални служители не могат да бъдат разследвани за щатски престъпления, в случай че са действали в сферата на своите правомощия.