lovech - Profesionalistite

- А, да, имунитет - подхвърли Вълшебника. - Разгледали сме това.

Вече? Всъщност Мецгър не беше изненадан. Последва дъл­га пауза.

- Радваш ли се, че всичко беше в сферата на правомощията ти, Шрив?

- Да.

„Господи, моля те нека удържа Пушека вътре!“

- Отлично. Брънс беше специалистът, нали?

Никакви имена или само кодови по телефона, колкото и до­бре да беше кодиран.

- Да.

- Полицията говорила ли е с него?

- Не. Крие се. Няма начин да го открият.

- Разбира се, няма нужда да казвам, че трябва да внимава.

- Взел е предпазни мерки. Всички са взели предпазни мерки.

Последва пауза.

- Е, стига сме говорили по този въпрос. Ще те оставя да се погрижиш за него.

- Ще го направя.

- Добре. Защото изведнъж са започнали разисквания на бю­джета на комисията по разузнаване. Не разбирам защо. Нищо конкретно, но нали ги знаеш тези комитети. Гледат къде отиват парите. Исках само да ти кажа, че по някаква причина - наистина ми е трудно да го кажа - НРОС е попаднала в полезрението им.

Нямаше Пушек, но Мецгър беше смаян. Вълшебника про­дължи:

- Пълни глупости, нали? Знаеш, че се борихме много, за да задвижим вашата служба. Някои хора бяха много притеснени от НРОС. - Последва смях. - Нашите либерални приятели, из­глежда, изобщо не харесват това, което сте намислили. Някои от приятелите ни от другата страна на пътеката не одобряват, че изземвате функции на Лангли и Пентагона. Между чука и на­ковалнята съм. Както и да е. Вероятно нищо няма да излезе от това. Ех, пари. Защо винаги всичко се свежда до пари? Та така. Как са Кейти и Сет?

- Добре са, благодаря.

- Радвам се. Трябва да затварям, Шрив.

Той прекъсна.

О, боже!

Това беше лошо.

Това, което всъщност казваше веселият Валшебник с въл­шебния си шевиотен костюм, неподходящи чорапи и тъмни, ос­три очи беше: „Ти отстрани гражданин на САЩ въз основа на лош план и ако делото стигне до щатския съд, ще кърви чак до Оз. Много хора в столицата ще държат Ню Йорк и резултатите от случая „Морено“ под око. Напълно подготвени са да изпра­тят стрелец по самата НРОС - в преносен смисъл, разбира се, под формата на съкратен бюджет. След шест месеца агенцията няма да работи.“

Всичко щеше да мине по мед и масло, ако не беше инфор­маторът.

Предателят.

Заслепен от Пушека, Мецгър извика секретарката си по интеркома и отново взе кафето си.

Информацията е сигурна, проверена е няколко пъти...

По този въпрос...

Мецгьр си каза: „Премисли ситуацията - обадил си се тук-там, изпратил си съобщения. Вече се разчиства.“

- Добре ли си, Шрив? - Погледът на Рут беше върху пръсти­те му. Мецгьр осъзна, че е на път да смачка картонената чаша и да залее с топло кафе ръкавите си и документи, които само няколко души в цяла Америка бяха упълномощени да прочетат.

Отпусна хватката и успя да се усмихне:

- Да, разбира се. Нощта беше дълга.

Личната му секретарка беше на шейсет и няколко години, с издължено, привлекателно лице, все още осеяно с бледи лу­нички, които я правеха да изглежда по-млада. Знаше, че е била „дете на цветята“ преди десетилетия. Лято на любовта в Сан Франциско. Живяла е на Хайт Стрийт. Сега прошарената ѝ коса беше вързана на стегнат кок, както обикновено, и носеше шарени гумени гривни на китките, които показваха, че е под­крепила най-различни каузи. Рак на гърдата, надежда, мир. Кой да предположи? Искаше му се да не го беше правила, подобни послания, дори и двусмислени, изглеждаха неуместно в прави­телствена агенция с мисия като тази на НРОС.

- Спенсър дойде ли? - попита той.

- Каза, че ще е тук до половин час.

- Кажи му веднага да дойде при мен.

- Добре. Мога ли да направя нещо друго за теб?

- Не, благодаря.

Когато Рут излезе от кабинета и затвори вратата, оставяйки аромат на масло от пачули подире си, Мецгьр изпрати още съ­общения и получи няколко. Едно от тях беше окуражително.

Поне разсея малко Пушека.

10.

Райм забеляза, че Нанс Лоръл разглежда лицето си на ме­талния корпус на газовия хроматограф като в матово огледало. Не реагираше на това, което вижда. Не изглеждаше като суетна жена.

- Как предлагате да процедираме? - обърна се тя към Сели­то и Райм.

Случаят вече ясно се беше разгърнал в съзнанието на Райм.

- Ще проуча местопрестъплението възможно най-добре. Сакс и Лон ще открият каквото могат за НРОС, Мецгър и другия заговорник - снайпериста. Сакс, направи табло. Дори и да не знаем много, окачи действащите лица на него - отвърна Райм.

Тя взе маркер, застана пред една чиста бяла дъска и нахвър­ли разпиляната информация.