lovech - Profesionalistite

Дата и място на раждане: 4/75, Ню Джьрси

Да бъде завършена до: 5/8 - 5/9

Одобрения:

Ниво две: Да

Ниво едно: Да

Съпровождаща документация: Виж „А“

Изисквано потвърждение: Да

Изискван ПИН: Да

КЖ: Одобрени, но сведени до минимум

Подробности:

Специалист: Дон Брънс

Стая на смъртта, „Саут Коув Ин‘\ Бахамите, Апартамент 1200

Статус: Приключен

9/27

Задача: Ал-Барани Рашид (НРОС идентификационен но­мер: abr942pd5t)

Дата и място на раждане: 2/73, Мичиган

Да бъде завършена до: 5/19

Одобрения:

Ниво две: Да

Ниво едно: Да

Съпровождаща документация: Не е получена

Изисквано потвърждение: Не

Изискван ПИН: Да

ЮК: Одобрени, но сведени до минимум

Подробности: Очакват се

Статус: Висящ

Другият документ на дъската беше озаглавен ,А“. Той дава­ше информацията, която Нанс Лоръл беше споменала по-рано, съпровождащата документация за доставките на тор, дизелово гориво и химикали на Бахамите. Доставките бяха от Коринто, Никарагуа и Каракас.

Лоръл кимна към флаш паметта, все още включена в ком­пютъра.

- Той изпрати и файл с разширение-wav, аудиофайл на раз­говор по телефона или с радиопредавател, очевидно проведен между снайпериста и неговия ръководител.

Погледна Сакс очаквателно, а тя се сепна за миг и после седна отново пред компютъра. Написа нещо. След секунда от тонколоните се чу размяна на реплики.

- Изглежда, в стаята има двама или трима души.

- Можете ли със сигурност да идентифицирате гласа на Морено?

- Ето... Има някакъв проблясък. Да, така е по-добре. Да. Идентифицирам задачата. Виждам го.

След това записът приключи. Райм тъкмо щеше да накара Сакс да пусне разпечатка на записа, но тя вече го беше напра­вила и каза:

- Не доказва, че той е дръпнал спусъка, но го свързва с мес­топрестъплението. Сега ни трябва само тяло, с което да свър­жем гласа.

- Специалисти - отбеляза Лоръл. - Очевидно такава е официалната длъжност на убийците.

- Какъв е този идентификационен номер на НРОС? - попи­та Селито.

- Вероятно за да се убедят, че е този Робърт А. Морено, кой­то им трябва. Смущаващо би било да допуснат такава грешка - отвърна Райм. - Интересно защо информаторът не ни даде името на снайпериста.

- Може би не го знае - предположи Селито.

- Изглежда, че знае всичко останало. Съвестта му е доста избирателна. Ще предаде ръководителя на организацията, но съчувства на човека, който е нает да стреля - отбеляза Сакс.

- Съгласна съм. Информаторът би трябвало да знае. Искам и него. Не за да го съдя, а за информация. Той е най-добрата ни следа към снайпериста, а без снайперист няма нито заговор, нито дело - заяви Лоръл.

- Дори да го хванем, той няма да ни говори доброволно. Иначе досега щеше да го е направил - отвърна Сакс.

Прокурорката продължи разсеяно:

- Хванете информатора... И той ще проговори. Ще прого­вори.

- Смятате ли да преследвате Мецгър и за другите две убий­ства, на телохранителя и на репортера Де ла Руа? - попита Сакс.

- Не. Не искаме да размътваме водата, след като само Море­но е споменат в заповедта за убийство, а те са косвени жертви.

Киселото изражение на Сакс сякаш казваше: „Въпреки че са също толкова мъртви, колкото и жертвата. Но не можем да объркваме скъпите съдебни заседатели, нали?“

- Дайте ми подробности за самото убийство - поиска Райм.

- Разполагаме с много малко. Полицията на Бахамите ни даде предварителен доклад и толкова. Не отговарят на обаж­данията ни. Знаем само, че Морено е бил в апартамента си в хотела, когато е застрелян. - Тя посочи мястото: - Апартамент 1200. Наричат я „стаята на смъртта“. Снайперистът е стрелял от открито на около два километра от хотела.

- Е, това се казва изстрел! - отбеляза Сакс с извити вежди. Тя беше добър стрелец, често се състезаваше и беше поставяла рекорди в Нюйоркското полицейско управление и в частни със­тезания, макар че предпочиташе пистолети пред пушки. - На­ричаме това куршум за милиони. Рекордът за стрелба със снай­пер е около два километра и половина. Който и да е стрелецът, със сигурност го бива.

- Е, това е добра новина за теб - продължи Лоръл. - Стесня­ва кръга на заподозрените.

„Така е“ - помисли си Райм.

- Какво друго знаем?

- Нищо.

Това ли беше всичко? Няколко имейла, изтекъл правител­ствен документ, името на един от заговорниците.

Очевидно липсваше онова, от което се нуждаеше най-силно: доказателство. То се намираше някъде на стотици километри под чужда юрисдикция - по дяволите, в друга страна.