lovech - Profesionalistite

Райм предполагаше, че капитанът иска и да се дистанцира. Майърс беше подкрепил областния прокурор - един капитан трябва да го направи, защото полицията и прокуратурата са не­разривно свързани, но вече беше време Майърс да се отправи към тайно място. Райм си мислеше за политическата му амби­ция, която беше надушил по-рано, и ако беше прав, висшият чиновник щеше да се оттегли и да наблюдава как се развива случаят. После щеше да се върне под светлината на прожекто­рите, точно навреме, за да привлече вниманието на медиите. Или щеше напълно да изчезне, ако случаят се превърне в пиар кошмар.

Беше много вероятно да се случи точно това.

Райм нямаше нищо против. Всъщност беше доволен, че Майърс си тръгна. Не се разбираше добре с други готвачи в кухнята.

Лон Селито, разбира се, остана. На практика той беше глав­ният следовател и сега седеше в скърцащ плетен стол и раз­мишляваше върху една кифличка на подноса за закуска, въпре­ки че вече беше излапал половин сладкиш. После потупа два пъти корема си, сякаш се надяваше да е отслабнал достатъчно по време на последната диетична прищявка, че да си заслужи сладкиша. Очевидно не беше.

- Какво знаеш за ръководителя на НРОС? - попита Селито Лоръл. - За Мецгър?

Тя отново заговори:

- Четирийсет и три годишен. Разведен. Бившата му съпруга е адвокат с частна практика на Уолстрийт. Завършил е в корпу­са за обучение на запасни офицери в Харвард. После влязъл в армията в Ирак като лейтенант и излязъл капитан. Говорело се, че ще продължи нагоре, но плановете се объркали. Има про­блеми, за които ще ви разкажа по-късно. Уволнил се, след това завършил право, както и магистратура по обществена политика в Йейл. Отишъл в държавния департамент, а преди пет годи­ни започнал работа в НРОС като оперативен директор. Когато тогавашният ръководител на НРОС се пенсионирал миналата година, Мецгър получил поста, въпреки че бил един от най-младите в ръководството. Говори се, че нищо не би го спряло да поеме властта.

- Ами деца? - попита Сакс.

- Какво? - отвърна Лоръл.

- Мецгър има ли деца?

- О, да не мислиш, че някой го е притискал и е използвал децата, за да го накара да се заеме с неподходяща задача?

- Не - отговори Сакс. - Просто се чудех дали има деца.

Лоръл примигна и погледна бележките си:

- Син и дъщеря. В прогимназията. Отнето му било попечи­телството за една година. Вече има право да ги посещава, но децата живеят предимно с майка си. Мецгър е настроен повече от войнствено. Има запис на изявлението му, че би взривил с ядрени ракети Афганистан на дванайсети септември 2001 годи­на. Много е откровен, когато става дума за превантивно елими­ниране на враговете. Най-големият му противник са американ­ските граждани отвъд океана, за които смята, че се занимават с неамерикански дейности - бунтове или словесна подкрепа на терористични групировки. Но това е неговата политика и тя не ме засяга. - Последва пауза. - По-важното е, че е психически нестабилен.

- Как така? - попита Селито.

Райм започна да губи търпение. Искаше да разгледа криминологичната страна на случая.

Но тъй като Сакс и Селито подхождаха към случаите „глобално“, както би се изразил капитан Майърс, той остави Лоръл да продължи и се опита да изглежда заинтересуван. Тя продължи:

- Има емоционални проблеми, предимно с гнева. Като цяло смятам, че това е нещото, което го движи. Уволнил се е от ар­мията с почести, но там са му се случили неща, които вредят на кариерата му. Пристъпи на ярост, избухвания - наречете ги както искате. Напълно губи контрол. По едно време дори бил хоспитализиран. Успях да изровя някои данни и излезе, че все още ходи на психиатър и си купува лекарства. Задържан е от полицията няколко пъти заради проява на насилие. Но не са му повдигани обвинения. Честно казано, смятам, че е на ръба на параноята. Не е невротик, но определено има моменти на за­блуда и пристрастяване - пристрастяване към самия гняв. За да бъдем точни - към последствията от гнева. Според това, което съм проучила по въпроса, облекчението, което изпитваш след изблик на гняв, е пристрастяващо като наркотик. Мисля, че по­ръчката на снайперист, който да убие омразен човек, за него е наркотик.

Наистина беше проучила. Говореше като психиатър, който изнася лекция пред студенти.

- Как е получил работата тогава? - попита Сакс. Въпрос, който си задаваше и Райм.

- Защото е много-много добър в убиването на хора. Поне това показва служебното му досие - продължи Лоръл. - Трудно ще е да представя личностните му проблеми пред съдебните заседатели, но ще го направя някак. Моля се само да свидетел­ства. Би било страхотно. Бих се радвала съдебните заседатели да го видят как избухва. - Тя прехвърли погледа си от Райм към Сакс. - Докато водите разследването, бих искала да търсите нещо, което разкрива нестабилността и гнева на Мецгър, както и склонността му към насилие.