lovech - Profesionalistite

Ето го и него, специалист по местопрестъпления без мес­топрестъпление.

9.

Шрив Мецгър седеше неподвижен пред бюрото си в Долен Манхатън, а ивица сутрешна слънчева светлина се отразяваше във високата сграда наблизо и падаше върху ръката и гърдите му.

Той се взираше в река Хъдсън и си припомняше ужаса вче­ра, докато четеше шифрирания текст от отдела за наблюдение към НРОС. Отделът не притежаваше повече умения от тези на ЦРУ и АНС, но не беше и толкова видим, следователно не беше спъван от неудобните разпоредби на Закона за наблюдение на чуждестранното разузнаване. Което пък означаваше, че качест­вото на информацията му е превъзходно.

Вчера, в ранната неделна вечер, Мецгър беше посетил фут­болния мач на дъщеря си срещу „Уолвъринс“ - труден против­ник. За нищо на света не би напуснал мястото си на трибуните с изглед към центъра на игрището.

С децата действаше внимателно, това поне беше научил прекрасно.

Но когато сложи очилата си с тънка рамка, след като избърса стъклата, и прочете объркващите, тревожни и съсипващи думи, Пушекът се появи бързо и неотстъпчиво, по-скоро гел, откол­кото пара, и го обгради. Задушаваше го. Целият се разтрепери, стисна зъби и юмруци, сърцето му се сви.

Мецгьр си издекламира: „Мога да се справя. Това е част от работата. Знаех, че има риск всичко да се разкрие. Пушекът не те определя, не е част от теб. Можеш да го накараш да си отиде, ако искаш. Но трябва да го искаш. Просто го остави.“

Поуспокои се, отпусна юмруци и забарабани с пръсти по кокалестите си крака във всекидневни панталони (другите фут­болни бащи бяха с джинси, но той не бе намерил време да се преоблече, преди да отиде на мача). Мецгьр беше около метър и осемдесет и тежеше шейсет и осем килограма. Като момче беше дебел, но свали излишните килограми и повече не на­пълня. Оредяващата му кестенява коса беше малко по-дълга от приетото за правителствена служба, но така му харесваше.

Вчера, когато прибра телефона, дванайсетгодишната полузащитничка се беше обърнала към неговата трибуна и се беше усмихнала. И Мецгър ѝ се усмихна в отговор. Усмивката беше фалшива и може би Кейти го знаеше. Щеше му се да продават уиски, но това беше прогимназия в Бронксвил, Ню Йорк, затова кофеинът беше най-силното предложение в менюто, макар че бисквитките и блондинките от родителския комитет на “Удроу Уилсън“ също бяха много готини.

Както и да е, алкохолът не беше начин да прогониш Пушека.

Мисля, че ви вярвам, доктор Фишър.

Снощи се беше върнал в офиса и не си беше тръгвал, опит­ваше се да осмисли новините: някаква войнстваща заместник-прокурорка от Манхатън го беше погнала за смъртта на Морено. Понеже беше адвокат, Мецгьр прецени възможностите и знаеше, че най-голямото и сериозно обвинение би било в заговор.

Още по-изненадан беше, че областният прокурор е научил за убийството на Морено, защото някой беше издал заповедта за специална задача.

Шибан информатор!

„Предател. На мен, на НРОС и още по-лошо - на страната.“ О, това беше върнало Пушека. Беше си представил как пребива с лопата до смърт прокурора, който и да беше той или тя - ни­кога не знаеше как ще се прояви гневът му. Тази фантазия, осо­бено кървава и със страховит саундтрак, го озадачи и дълбоко го задоволи с колорита и трайността си.

Когато се успокои, Мецгър се захвана за работа, обаждаше се и изпращаше съобщения, добре шифровани, за да направи всичко по силите си проблемът да изчезне.

Сега, в понеделник сутринта, той отклони поглед от реката и се протегна. Беше работоспособен, след като беше спал че­тири часа (много лошо; умората дава сила на Пушека) и беше взел душ във фитнеса на НРОС. В кабинета си шест на шест, празен с изключение на сейфовете, шкафовете, компютрите и няколко снимки, книги и карти, Мецгър пиеше лате. Беше ку­пил на секретарката си същото - кафето на Рут беше със соево мляко. Чудеше се дали да не си вземе същото. Тя твърдеше, че отпуска.

Разгледа снимката си с децата на почивка в Бун, Северна Каролина. Спомни си ездата в туристическата конюшня. След това служителят ги беше снимал. Мецгър беше забелязал, че фотоапаратът, който използва облеченият като каубой служи­тел, е „Никон“, същата компания, която прави мерниците на снайперистите му в Ирак. Спомни си конкретно как един от войниците му стреля с патрон ,.Лапуа“.338 на хиляда и седем­стотин метра и уцели рамото на иракчанин, който щеше всеки момент да взриви самоделна бомба. Не е като по филмите; из­стрел като този може да те убие, където и да те уцели. Крак, рамо, където и да е. Бунтовникът беше ранен и падна на пясъка, а Шрив Мецгър радостно въздъхна.