lovech - Profesionalistite

- Искам да проследя и информатора. Това няма да е лесно. Той е наясно, че рискува. Не е подшушнал на пресата, че някак­ва компания използва некачествено жито за производството на зърнена закуска; той обвинява правителството в убийство. А ти как мислиш, Амелия? - попита Селито.

- Изпратих на Родни информацията за имейла, както и за ЗСЗ. Ще се координирам с него и отдел „Компютърни прес­тъпления“. Ако има някой, който може да проследи анонимно качване на информация, това е той. - Тя помисли малко и про­дължи: - Да се обадим и на Фред.

Райм помисли и одобри.

- Кой е той? - попита Лоръл.

- Фред Делрей, ФБР.

- Не - отсече прокурорката. - Никакви федерални.

- Защо не? - попита Селито.

- Информацията може да стигне до НРОС. Не мисля, че мо­жем да рискуваме.

- Фред е специалист в работата под прикритие. Ако му кажем да бъде дискретен, той ще го направи. Нуждаем се от помощ и ще имаме достъп до много повече информация, от­колкото Националният криминален информационен център и щатската криминална база-данни могат да ни предоставят - противопостави се Сакс.

Лоръл помисли. Кръглото ѝ бледо лице - красиво, погледнато от определен ъгъл, красиво като на селско момиче - се промени едва доловимо. Безпокойство? Любопитство? Неподчинение? Израженията ѝ бяха като букви на арабски или на иврит, само дребните допълнителни знаци подсказваха различно значение.

Сакс я погледна и настоя:

- Ще му кажем колко деликатен е въпросът. Ще направи каквото трябва.

Преди Лоръл да успее да каже нещо, Амелия натисна го­ворителя на телефона наблизо. Райм видя как прокурорката се наежи и се чудеше дали няма да пристъпи и да натисне копчето на телефона.

Разнесе се глухо звънене.

- Делрей на телефона - отговори агентът. Приглушеният му глас подсказваше, че може да е под прикритие някъде в Трентън или Харлем и не иска да привлича внимание.

- Фред, Амелия е.

- Виж ти, какво става? Мина време. Опасно ли е да водя разговор, който от единия край на линията е приятен и личен, а от твоята се предава на „Медисън Скуеър Гардън“? Наистина мразя високоговорители.

- В безопасност си Фред. Тук сме с Лон, Линкълн...

- Здрасти, Линкълн. Загуби онзи облог за Хайдегер, нали знаеш? Всеки ден поглеждам в пощенската си кутия и до вчера не се беше появил никакъв чек. Плати на Фред Делрей, с когото не се спори за философия.

- Знам, знам - измърмори Райм. - Ще ти платя.

- Дължиш ми петдесетачка.

- Ако трябва да сме честни, Лон трябва да плати част от па­рите. Той ме подтикна.

- По дяволите, не съм. - Прозвуча като една дума.

Нанс Лоръл озадачено следеше размяната на реплики. Със сигурност не беше шегаджийка. А може би просто беше ядо­сана, че Сакс не зачете мнението ѝ и се обади на агента от ФБР.

- И един прокурор, заместник-прокурор Нанс Лоръл - про­дължи Сакс.

- Е, това е специален ден. Здравейте, прокурор Лоръл. До­бра работа по делото „Лонгшормън“. Вие бяхте, нали?

- Да, агент Делрей - каза тя след пауза.

- Изобщо не вярвах, че ще се справите с това дело. Знаеш ли за случая, Линкълн? Делото срещу Джоуи Барон, Южния район? Повдигнахме федерални обвинения срещу момчето, но съдебните заседатели само го плеснаха през ръцете. Прокурор Лоръл от своя страна отиде в щатския съд и докара на момчето минимум двайсет години. Чух, че главният прокурор си е сло­жил ваша снимка на стената... върху мишена за дартс.

- Не знам - гласеше сдържаният ѝ отговор. - Доволна съм, че нещата се развиха така.

- И така, продължете.

- Фред, имаме ситуация. Деликатна - каза Сакс.

- Е, бих казал, че гласът ти звучи странно интригуващо, не спирай сега.

Райм видя лека усмивка на лицето на Сакс. Фред Делрей беше един от най-добрите агенти на ФБР, с известна мрежа от информатори, семеен и баща... и философ аматьор. Но годи­ните, прекарани като агент под прикритие на улицата, му бяха създали уникален стил на говорене, толкова странен, колкото избора му на облекло.

- Престъпникът е твоят шеф, федералното правителство.

- Хм - каза Фред след пауза.

Сакс погледна Лоръл, която след кратко колебание пое ща­фетата и повтори фактите около убийството на Морено, които знаеха засега.

Фред Делрей чакаше спокойно и уверено, но Райм долови необичайно притеснение.

- НРОС? Те не са точно „нас“. Те са в друго измерение. И нямам представа дали това е нещо хубаво.

Той не обясни повече и Райм не беше сигурен дали беше необходимо.

- Сега ще проверя някои неща. Почакайте - От говорителя долетя тракане по клавиатура, като черупки по маса.