lovech - Profesionalistite

Ал-Аулаки и още един американски гражданин, неговият онлайн редактор, бяха убити при нападение с безпилотен само­лет, ръководено от ЦРУ.

Лоръл изглеждаше объркана:

- Как да се захвана с този случай? Аз съм прокурор в Ню Йорк. Убийството на Ал-Аулаки няма връзка с щата. Но ако ме питате дали си избирам дела, които мога да спечеля, детектив Сакс, отговорът е да. Обвинението към Мецгър за убийството на известен и опасен терорист вероятно няма да има успех. Нито дело за убийството на човек, който не е гражданин на САЩ. Но убийството на Морено е нещо, което мога да представя пред съдебните заседатели. Щом осъдя Мецгър и снайпериста му, ще мога да се захвана с други случаи, които са по-зловещи. - Тя направи пауза. - Или може би правителството ще преоцени по­литиката си и ще се придържа към конституцията... И ще прес­тане да урежда убийства.

Сакс погледна към Райм и каза на Лоръл и Майърс:

- Не съм сигурна. Нещо не е както трябва.

- Не е както трябва? - попита Лоръл, очевидно объркана.

- Не знам, не съм сигурна, че това е работа за нас - рече Сакс.

- За вас с Линкълн ли? - попита Лоръл.

- За когото и да е от нас. Въпросът е политически, а не кри­минален. Добре е, че искате да спрете НРОС да убива хора. Но не е ли това работа на Конгреса, а не на полицията?

Лоръл тайно хвърли поглед към Райм. Сакс несъмнено има­ше право - а на него дори не му беше хрумнало. Когато ставаше дума за закона, той слабо се интересуваше от това кое е правилно и кое е грешно. Достатьчно му беше, че Олбъни, Вашингтон или Градският съвет са формулирали подходящо обвинение. Оттук нататък работата му беше проста: да събере доказател­ства срещу обвиняемия.

Все едно да играеш шах. Имаше ли значение, че създателите на тази мистериозна игра са решили кралицата да е всемогъща, а конят да се движи под формата на “Г“? Не. Обаче щом са ус­тановени, трябва да играеш по правилата.

Той не обърна внимание на Лоръл и продължи да гледа Сакс.

Стойката на заместник-прокурора се промени леко. Първо Райм си помисли, че позата ѝ е отбранителна, но после осъзна, че не е така. Беше заела адвокатска поза. Все едно се бе изпра­вила в съдебната зала и беше застанала пред съдебните заседа­тели, които все още не са убедени във вината на заподозрения.

- Амелия, мисля, че справедливостта е в детайлите - запо­чна тя. - В малките неща. Не водя дела за изнасилване, защото обществото става по-нестабилно, когато се упражнява сексуал­но насилие върху жени. Водя дела за изнасилване, защото един човек е нарушил забраните в Наказателния кодекс на Ню Йорк, параграф сто и трийсет точка трийсет и пет. Това правя аз, това правим всички. - След пауза продължи: - Моля ви, Амелия. Следя работата ви. Искам да участвате.

Амбиция или идеология, чудеше се Райм, докато гледаше Нанс Лоръл, твърдата ѝ лакирана коса, късичките пръсти и ноктите без лак, малките ѝ стъпала с удобни обувки, които старателно беше намазала с боя, както лицето си - с фон дьо тен. Не можеше да каже със сигурност, но беше забелязал едно: вледени го липсата на страст в черните ѝ очи. Линкълн Райм не се вледеняваше лесно.

В тишината, която последва, погледът на Сакс срещна този на Райм. Очевидно тя усещаше колко силно той иска случая. Това беше решаващият фактор. Кимна.

- С вас съм - каза Амелия.

- И аз. - Райм гледаше не към Майърс или Лоръл, а към Сакс. Изражението му казваше „благодаря“.

- Въпреки че никой не ме попита - измърмори Селито, - и аз с удоволствие ще прецакам кариерата си, за да спипам висш федерален служител.

- Предполагам, че дискретността е приоритет - каза Райм.

- Не трябва да вдигаме шум - отвърна Лоръл. - Иначе доказа­телствата ще започнат да изчезват. Но засега да не се тревожим. В службата сме направили всичко да запазим случая в тайна. Силно се съмнявам НРОС да знае нещо за разследването.

6.

Докато караше взетата под наем кола към кей на югозапад­ния бряг на остров Ню Провидънс близо до огромния парк „Клифтън Херитидж“, телефонът на Джейкъб Суон завибрира, което означаваше, че е получил текстово съобщение. Последни данни относно полицейското разследване в Ню Йорк на смър­тта на Робърт Морено и обвиненията в заговор. През следващи­те няколко часа щеше да получава информация, включително и имената на участващите в разследването.

Движеха се бързо, много по-бързо, отколкото очакваше.

От багажника на колата, където злочестата проститутка Анет Бодел беше свита, се чу потропване. Беше тихо и наоколо нямаше кой да го чуе, нямаше улични метачи или други хора, събрали се край пътя, които често се срещат на Бахамите: пият бира, шегуват се, клюкарстват и се оплакват от жени и шефове.