lovech - Profesionalistite

После се бяха върнали в леглото.

- Как е работата? - попита той и кимна към магазина, за да стане ясно за коя работа говори, въпреки че почасовата работа в „Дийп Фън“ ѝ докарваше клиенти, които ѝ плащаха много повече, отколкото за шнорхели под наем. (Иронията в името на магазина не убягваше и на двамата.)

Анет сви прекрасните си рамене:

- Не е зле. Икономиката е в криза, обаче богаташите все още търсят контакт с коралите и рибите.

Буренясалият двор беше украсен с голи гуми и бетонни бло­кове, няколко вдлъбнати и ръждясали обвивки на уреди, чиито вътрешности отдавна бяха изтърбушени. С всяка секунда ста­ваше все по-горещо. Навсякъде беше пусто и прашно, имаше празни консервени кутии, храсти за подрязване, избуяла трева. Разнасяха се остри миризми на печена риба на грил, зелен ли­мон, банани и на запален боклук.

И онази подправка. Каква ли беше?

- Не си спомням да съм ти казвала къде работя - кимна тя към магазина.

- Каза ми - изтри той изпотеното си лице.

- Не ти ли е горещо със сако?

- Имах среща на закуска. Трябваше да изглеждам официално. Върнах се само за деня. Не знам каква ти е програмата...

- Довечера? - предложи Анет.

- Имам друга среща. - Лицето на Джейкъб Суон не изра­зяваше никакви емоции. Просто я погледна в очите и го каза. Нямаше съжаление, нито момчешки флирт. - Надявах се да се видим сега. - Представи си, че правят секс. Това почувства.

- Какво беше онова вино?

- Което сервирах с вечерята ли? „Шатоньоф дьо Пап“. Не си спомням от коя винарна.

- Беше страхотия.

Това не беше дума, която Джейкъб използваше често - по-скоро никога, - но реши, че виното наистина беше такова. Връз­ките на долнището на банския ѝ висяха, готови да бъдат развър­зани. Джапанките ѝ показваха сини нокти и златни пръстени на големите пръсти. Отиваха на халките на ушите ѝ и на сложната комбинация от златни гривни.

Анет също го измери с поглед, спомняйки си мускулестото му тяло, тънкия кръст, силните гърди и ръце. Изваяни. Трени­раше здраво, за да ги оформи.

- Имах планове, но... - Изречението завърши с усмивка.

Докато вървяха към колата му, тя го хвана за ръка. Той я съ­проводи до предната седалка. Вътре тя му даде напътствия как да стигне до апартамента ѝ. Той запали колата, но спря, преди да превключи на скорост.

- О, забравих. Може и да не се обадих, но ти донесох пода­рък.

- Не може да бъде! - изписка от удоволствие тя. - Какъв?

Той извади кутия от раницата на задната седалка, която из­ползваше и като делово куфарче.

- Харесваш бижута, нали?

- Че кое момиче не обича? - попита Анет.

Докато тя отваряше кутията, той поясни:

- Това не замества таксата ти, а е допълнение към нея.

- О, моля те - отвърна тя с усмивка и се съсредоточи върху отварянето на дългата тясна кутия. Суон огледа улицата. Все още беше пуста. Прецени ъглите, дръпна лявата си ръка назад - отворена, с раздалечен палец и показалец, - и удари жената силно по гърлото по един особен начин.

Тя изпъшка. Повдигна се назад и хвана шията си.

- Ъх, ъх, ъх...

Ударът беше рискован. Трябва да го нанесеш нежно, за да не смачкаш напълно трахеята на жертвата и тя да може да говори, но да не може да вика.

Взираше се в него. Може би се опитваше да изрече името му - фалшивото име, което ѝ беше казал миналата седмица. Суон имаше три американски и два канадски паспорта и кредитни кар­ти с пет различни имена. Не помнеше кога за последен път беше използвал Джейкъб Суон с някого, когото не познава добре.

Изгледа я спокойно и се обърна, за да извади тиксото от ра­ницата си.

Суон си сложи латексови ръкавици с телесен цвят и откъсна парче тиксо от ролката. Поспря. Това беше. Подправката, която готвачът наблизо беше добавил към рибата.

Кориандър.

Как не се беше сетил?

5.

- Жертвата е Робърт Морено - осведоми ги Лоръл, - на трийсет и пет години.

- Морено, звучи ми познато - отвърна Сакс.

- Съобщиха в пресата, детективе - каза Бил Майърс. - На първа страница.

- Чакайте, антиамерикански настроеният американец? Май така го наричаше едно заглавие - добави Селито.

- Точно така - каза капитанът. После изказа горчиво мнени­ето си: - Никаквец.

Съвсем прилично.

Райм забеляза, че коментарът не се понрави на Лоръл. Из­глежда, не търпеше отклоняващи вниманието закачки. Спомни си желанието ѝ да се действа бързо и причината вече беше ясна: щом НРОС разберат за разследването, вероятно ще предприе­мат мерки да спрат делото - законно или не.

Е, и Райм нямаше търпение. Искаше интрига.