lovech - Profesionalistite

Райм отбеляза, че и двамата мъже - прокурорът на Манха­тън и правосъдният министър - са от политическата партия, ко­ято е в опозиция на сегашната администрация във Вашингтон. Основателно ли беше да се отчита този факт? Реши, че цини­змът не е циничен, ако фактите го подкрепят.

- Добре дошли в гнездото на осите - каза Селито и всички му отвърнаха с усмивка, с изключение на Лоръл.

- Затова предложих вас, капитане, когато Нанс дойде при нас. Вие, детектив Селито и Сакс работите малко по-независимо от другите. Не сте вързани за центъра, както повечето следо­ватели - обърна се Майърс към Райм.

В момента Линкълн Райм беше консултант на Нюйоркското полицейско управление, ФБР и всяка друга организация, която беше склонна да плати значителната сума, която той взимаше за услугите си, стига случаят да беше поне малко предизвика­телен.

- И кой е главният заговорник, ръководителят на НРОС? - попита.

- Казва се Шрив Мецгър.

- Имате ли някаква информация за убиеца? - попита Сакс.

- Не. Може да е военен, което би било проблем. Ще извадим късмет, ако е цивилен.

- Ще извадим късмет ли? - отново се обади Сакс.

Райм предположи, че Лоръл има предвид, че военната правосъдна система ще усложни нещата. Обаче тя обясни:

- Съдебните заседатели съчувстват повече на войници, от­колкото на наемни убийци или цивилни извършители.

- Споменахте двама заговорници заедно с убиеца. Кой е другият освен Мецгър? - попита Селито.

- Ааа - продължи Лоръл леко презрително, - президентът.

- На кое?

Независимо дали отговорът изискваше внимателно колеба­ние, тя все пак направи пауза.

- На Съединените щати, разбира се. Сигурна съм, че всяко поръчково убийство изисква одобрението на президента. Но няма да го разследвам.

- Господи, надявам се, че няма! - отвърна Лон Селито със смях, който прозвуча като потисната кихавица. - Това е повече от политическа мина. То е шибано ядрено оръжие!

Лоръл се намръщи, сякаш трябваше да превежда коментара му от исландски.

- Политиците не са проблем, детективе. Дори президентът да е действал извън правомощията си, като е поръчал убийство­то, наказателната процедура в неговия случай би била обвине­ние в държавна измяна. Но очевидно това не е в моята юрис­дикция.

4.

Миризмата на риба на грил вероятно със зелен лимон и ба­нан го разсея за миг. Нещо друго, някаква подправка. Не може­ше да определи точно.

Подуши въздуха отново. Какво можеше да е?

Стегнат, с късо подстригана кестенява коса, той продължи разходката си по разбития тротоар - черен път, където напълно липсваха бетонни плочки. Беше много горещо и той се зарад­ва, че поне не носи вратовръзка. Отново спря близо до буренясал двор. Улицата с ниски магазини и пастелни къщи, които се нуждаеха от още боя, беше безлюдна в късната сутрин. Нямаше хора, само два мързеливи мелеза се бяха изтегнали на сянка.

После се появи тя.

Излизаше от магазин „Дийп Фън Дайв“ и вървеше в посока Уест Бей.

Младата жена беше с тен и светлоруса разрошена коса, а от слепоочието до гърдите ѝ се спускаше тъничка плитчица, ук­расена с мъниста. Фигурата ѝ беше като на пясъчен часовник, но тъничък. Носеше жьлто-червен бански костюм и прозрачен оранжев шал, завързан на кръста. Стигаше до глезените ѝ. Беше гъвкава, енергична и усмивката ѝ можеше да бъде палава.

Каквато беше сега.

- Я виж ти - каза тя и спря до него.

Мястото беше тихо, недалеч от центъра на Насау и доста замряло в търговско отношение. Кучетата гледаха летаргично, с провиснали уши като подгънати страници в книга.

- Здрасти! - Джейкъб Суон свали слънчевите си очила, из­бърса лице и пак ги сложи. Щеше му се да си беше взел слънце-защитен лосион. Пътуването до Бахамите не беше планирано.

- Хм. Може би телефонът ми не работи - изрече Анет ки­село.

- Вероятно работи - предположи той с гримаса. - Знам. Ка­зах, че ще се обадя. Виновен съм.

Обаче вината му беше съвсем дребна. Анет беше жена, за чиято компания той беше платил, така че престорено свенли­вата ѝ забележка не беше толкова остра, колкото щеше да бъде при други обстоятелствата.

От друга страна, онази нощ миналата седмица беше нещо повече от предвиденото. Беше го таксувала само за два часа, но беше останала с него цялата нощ. Не беше като в „Хубава жена“, разбира се, но пък бяха прекарали добре.

Договорените часове бяха отлетели бързо, докато нежният влажен ветрец влизаше и излизаше през прозореца, а шумът на океана ритмично нарушаваше тишината. Беше я попитал дали ще остане и Анет се беше съгласила. Хотелската му стая имаше кухненски бокс и Джейкъб Суон приготви късна вечеря. След като пристигна в Насау, си беше купил малко козе месо, лук, ко­косово мляко, олио, ориз, лют сос и местни подправки. Опитно отдели месото от кокала, наряза го на хапки и го маринова. До единайсет вечерта яхнията беше къкрила на бавен огън в про­дължение на шест часа и беше готова. Изядоха храната и пиха червено вино от долината на Рона.