lovech - Profesionalistite

- Ще отворя - извика Том.

Къщата, разбира се, беше пригодена за състоянието на Райм и с помощта на компютър той можеше да види и да разговаря с всеки, който е на вратата, и да го пусне вътре. Или да не го пусне. (Не харесваше да идват хора и ги отпращаше - понякога грубо, ако Том не действаше бързо.)

- Кой е? Провери първо.

Нямаше как да е доктор Барингтън, тъй като той щеше да се обади, след като се освободи от „нещото“, което го беше заба­вило. Райм не беше в настроение за други посетители.

Но очевидно нямаше значение дали Том първо ще провери или не. Лон Селито се появи във всекидневната.

- Линк, ти си вкъщи.

Нисичкият и набит детектив бързо се отправи към подноса с кафе и сладкиши.

- Искаш ли прясно кафе? - попита Том. Слабичкият помощ­ник беше облечен с бяла риза, синя флорална вратовръзка и тъмни всекидневни панталони. И днес носеше копчета за ръка­вели, абаносови или ониксови.

- Не, благодаря, Том. Здравей, Амелия.

- Здрасти, Лон. Как е Рейчъл?

- Добре. Започна да ходи на пилатес. Странна дума. Май е някаква гимнастика.

Както винаги Селито беше с измачкан кафяв костюм и из­мачкана светлосиня риза. Носеше раирана тъмночервена вра­товръзка, която, нетипично за него, беше гладка като дъска. Нещо ново, отбеляза Райм. Може би подарък от приятелката му Рейчъл? Обаче беше май - нямаше празници. Може би беше подарък за рождения му ден. Той не знаеше кога е рожденият ден на Селито. И на повечето хора.

Детективът отпи от кафето и хапна само две хапки от един сладкиш. Вечно беше на диета.

Двамата с Райм бяха работили като партньори заедно пре­ди години и Лон Селито беше човекът, който го подтикна да се върне на работа след инцидента. Той грубо го накара да на­дигне задника си и отново да започне да разкрива престъпле­ния. (В случая на Райм по-скоро да остане на задника си и да се захване за работа.) Въпреки историята им Селито никога не идваше само за да се видят. Първокласният детектив поемаше важни случаи, работеше в голямата сграда - на Полис Плаза номер едно - и винаги водеше разследването на случаите, ко­гато Райм беше наеман като консултант. Появата му сега беше предвестник.

- И така - огледа го криминалистът, - имаш ли нещо инте­ресно за мен, Лон? Примамливо престъпление? Интригуващо?

Селито отпи от кафето и гризна от сладкиша.

- Знам само, че получих обаждане от горе с питане дали си свободен. Казах им, че привършваш с Уилямс. После ми наре­диха да дойда тук колкото се може по-бързо, за да се срещнем с някого. Те идват насам.

- Някого? Те? - попита Райм кисело. - Същото точно опредление като „нещото“, което задържа лекаря ми. Изглежда е заразно. Като грип.

- Ей, Линк, само това знам.

Райм хвърли огорчен поглед към Сакс:

- Забелязвам, че никой не ми се обади за това. На теб някой обади ли ти се, Сакс?

- Никой.

- О, това е заради другото нещо - каза Селито.

- Какво друго нещо?

- Каквото и да се случва, тайна е. И трябва да остане така.

Райм реши, че това поне е крачка към интригуващото.

3.

Райм наблюдаваше двамата посетители, които влизаха във всекидневната, и забеляза, че бяха напълно различни.

Единият беше мъж на около петдесет със стойка на воен­нослужещ и носеше зле скроен костюм - раменете го издаваха - в тъмносиньо, почти черно. Имаше гладко избръснало лице, двойна брадичка, загар и добре подстригана коса. Явно офицер, помисли си Райм.

Другият посетител беше жена, някъде около трийсетте. Беше ниска и набита, но все още не беше с наднормено тегло.

Русата ѝ коса без блясък беше старомодно подвита и силно на­пръскана с лак. Райм забеляза, че бледият цвят на лицето ѝ се дължи на плътен слой фон дьо тен. Не видя никакво акне или други пъпчици и заключи, че гримът е въпрос на избор. Няма­ше сенки или очна линия около черните си очи, които изглеж­даха още по-голи заради кремавия цвят на лицето, на което се намираха. Тънките ѝ устни също бяха без цвят и сухи. Райм заключи, че не се разтягат често в усмивка.

Жената си избираше нещо, което да гледа - оборудването, прозореца, Райм, - взираше се безмилостно в него и го разгал­ваше, докато не го разнищи или не го сметне за неуместно. Кос­тюмът ѝ беше тъмносив и немного скъп, а трите пластмасови копчета бяха прилежно зашити. Черните дискове изглеждаха леко неравни и той се чудеше дали жената беше намерила кос­тюм, който ѝ става идеално, но има несполучливи пиринчени елементи, които собственоръчно е заменила. Ниските черни обувки бяха износени и наскоро бяха поправени.