lovech - Profesionalistite

Прокурорката показа снимка на красив мъж с бяла риза, сед­нал пред радиомикрофон. Имаше обло лице и оредяваща коса. Тя им каза:

- Това е скорошна снимка в радиостудиото му в Каракас. Имал е американски паспорт, но бил емигрант, който живее във Венецуела. На девети май бил на делова среща на Бахамите, когато снайперист го застрелял в хотелската му стая. Убити са още двама - телохранителят на Морено и репортерът, който го интервюирал. Телохранителят му бил бразилец, който живее във Венецуела, а репортерът - пуерториканец от Аржентина.

- Нямаше много шум в пресата. Ако правителството беше хванато с пръст на спусъка, така да се каже, щеше да е по-голя­ма новина. Кой е предполагаемият извършител? - попита Райм.

- Наркокартели - отвърна му Лоръл. - Морено е създал организацията Движение за местна власт, която се занимава с местното население и бедните граждани на Латинска Америка. Критикувал е трафика на наркотици. Разбунил духовете в Бого­та и в някои страни от Централна Америка. Не успях да открия нищо, което да подкрепи тезата, че конкретен картел е желал смъртта му. Убедена съм, че Мецгър и НРОС са пуснали тези слухове за картелите, за да отклонят вниманието от себе си. Ос­вен това има нещо, което не съм ви споменала. Знам със сигур­ност, че снайперист на НРОС го е убил. Имам доказателство.

- Какво доказателство? - попита Селито.

Езикът на тялото на Лоръл, но не и изражението ѝ, показа, че тя с удоволствие иска да им покаже подробностите:

- Имаме информатор в НРОС или свързан с нея. Изтече за­поведта за убийството на Морено.

- Нещо като „Уикилийкс“ ли? - попита Селито. После по­клати глава. - Не, няма как да се е случило.

- Да - съгласи се Райм, - в противен случай историята щеше да е по всички медии. Прокуратурата я е получила директно и без шум.

- Точно така. Информаторът е пуснал заповедта за убийство по капилярите - каза на свой ред Майърс.

Райм не обърна внимание на капитана и странния му изказ.

- Разкажи ни за Морено - обърна се той към Лоръл.

Тя го направи. Роден в Ню Джьрси, но семейството му напус­нало страната, когато той бил на дванайсет, и се преместило в Централна Америка заради работата на бащата, който бил геолог в северноамериканска нефтена компания. В началото Морено бил записан в американско училище, но след като майка му се само­убила, се преместил в местно училище, където се справял добре.

- Самоубийство ли? - попита Сакс.

- Изглежда трудно понесла преместването... А работата на съпруга ѝ изисквала той да е постоянно на път, за да разкопава и изследва места в региона. Не си стоял много вкъщи.

Лоръл продължи с портрета на жертвата. Още от малък не­годувал срещу експлоатацията на местните жители в Централ­на и Южна Америка от страна на северноамериканското прави­телство и корпоративните интереси. След като завършил колеж в град Мексико, станал радиоводещ и активист, пишел и излъч­вал остри нападки към американците и техния така наречен от него империализъм от двайсет и първи век.

- Установил се в Каракас и сформирал Движението за мест­на власт като алтернатива за работниците, за да разчитат на себе си, вместо да се налага да се обръщат към американски и европейски компании за работа и към САЩ за помощ. Има пет-шест клона в Южна и Централна Америка и на Карибите.

- Това изобщо не е биография на терорист - отбеляза Райм.

Лоръл продължи:

- Точно така. Но трябва да ви кажа, че Морено е говорил благосклонно за някои терористични организации: „Ал-Кайда“, „Ал-Шабаб“, Ислямското движение от Източен Туркестан в Синдзян, Китай. Сформирал е съюзи с няколко екстремистки групировки в Латинска Америка: Колумбийската АНО - Ар­мията за национално освобождение - и ФАРК, както и Обеди­нените сили за самозащита. Симпатизирал много на „Сендеро Луминосо“ в Перу.

- „Сияйния път“? - попита Сакс.

- Да.

„Врагът на моя враг е мой приятел - отбеляза Райм. - Дори и да взривява деца.“

- И все пак? - попита той. - Поръчково убийство на теро­рист? За какво?

Лоръл обясни:

- Напоследък блоговете и предаванията на Морено става­ли все по-антиамерикански. Той наричал себе си „Пратеник на истината“. Някои от изявленията му били страшно злобни. Наистина ненавиждал страната ни. Носеха се слухове, че хора, вдъхновени от него, са стреляли по американски туристи и слу­жители или са взривявали американски посолства и компании отвъд океана. Обаче не успях да намеря нито един случай, ко­гато той действително заповядва или дори предлага да бъде из­вършено определено нападение. Да вдъхновяваш не означава да заговорничиш.