lovech - Profesionalistite

Нямаше никакви кораби и лодки в тюркоазената вода.

Карибите са толкова противоречиви, помисли си Суон, дока­то се оглеждаше наоколо: лъскаво място за забавление на тури­стите, вехта платформа за живота на местните. Фокусът беше върху опорната точка, където долари и евро се срещаха с услуги и забавление, а останалата част от страната до голяма степен беше изтощена. Като това горещо, буренясало, покрито с бок­луци песъчливо място близо до плажа.

Суон излезе и свали ръкавиците. По дяволите, беше горещо. Беше тук миналата седмица. След като един труден, но точен изстрел беше разкъсал сърцето на предателя господин Робърт Морено, беше дошъл тук, за да зарови някои дрехи и други до­казателства. Имаше намерение да ги остави заровени завинаги, но след като получи странната и тревожна новина, че прокуро­ри в Ню Йорк разследват смъртта на Морено, реши да ги изро­ви и да се отърве от тях.

Но първо имаше друго задължение... Друга задача.

Суон отиде до багажника, отвори го и погледна потната, разплакана от болка Анет.

Опитваше се да диша.

После отиде до задната седалка, отвори куфара си и изва­ди едно от съкровищата си - любимия си нож за филетиране на „Кай Шун Премиър“. Беше дълъг около двайсет и три сан­тиметра и имаше характерния за „Кай Шун“ кован “цучиме“ горен слой, направен от майстори в японския град Секи. Остри­ето беше от първокачествена неръждаема стомана с трийсет и два слоя. Дръжката му беше орехова. Ножът струваше двеста и петдесет долара. Суон притежаваше ножове с различна форма и размер от същия производител, предназначени за различни готварски техники, но този му беше любим. Обичаше го, както малко дете обича играчка. Използваше го, за да филетира риба, да реже прозрачни парчета телешко за карпачо и да мотивира хората.

Суон пътуваше с този и другите ножове, прибрани в про­трит калъф за ножове „Месермайстер“, както и с две оръфани готварски книги - едната на Джеймс Биърд, а другата на френ­ския главен готвач Мишел Жерар, познавач на кулинарните тънкости. Ако се намират в чекиран багаж заедно с готварска книга, митническите служители почти не обръщаха внимание на комплект професионални ножове, колкото и смъртоносни да са. Освен това, когато работеше далеч от къщи, ножовете бяха полезни: Джейкъб Суон често предпочиташе да готви, вместо да обикаля по баровете или да ходи сам на кино. Отделяше ко­зето месо от костта като миналата седмица например и го реже­ше на кубчета за яхнията.

Малкият ми касапин, малкият ми скъп касапин...

Чу друг шум, тупване. Анет започваше да рита.

Суон се върна при багажника и я измъкна от там за косата.

- Ъх, ъх, ъх...

Вероятно това беше нейната версия на „не, не, не“.

Намери вдлъбнатина в пясъка, оградена от тръстика и увен­чана със смачкани кутии и бутилки от бира, използвани кондо­ми и гниещи фасове. Обърна я по гръб и седна на гърдите ѝ.

Огледа се. Нямаше никого. Виковете щяха да бъдат много по-глухи след удара по гърлото, но нямаше да бъдат тихи.

- Сега ще ти задам няколко въпроса и ще трябва да ми от­говориш. Трябват ми отговори, и то бързо. Можеш ли да гово­риш?

- Ъхъ.

- Кажи „да“.

- Дддаааа.

- Добре. - Той извади носна кърпа от джоба си, стисна носа й с другата си ръка и когато тя отвори уста, сграбчи езика й с кърпата и издърпа върха на два сантиметра от устните й. Тя за- тръска глава яростно, докато не разбра, че това е по-болезнено от хватката му.

Успокои се.

Джейкъб Суон изнесе ножа напред, възхищавайки се на ос­трието и дръжката. Готварските принадлежности често са сред най-стилно направените предмети. Слънчевата светлина се от­рази в горната половина на острието и проблясна по вдлъбнати­ните като по вълни. Суон внимателно погали върха на езика ѝ с острието и той стана тьмнорозов, но не прокърви.

Чу се някакъв звук. Може би „моля те“.

Малък касапин...

Той си спомни как преди няколко седмици приготвяше па­тешки гърди със същия нож, правеше три плитки разреза, за да се стича мазнината върху грила. Наклони се напред.

- Сега ме слушай внимателно - прошепна той. Устата му беше близо до ухото ѝ и той усети горещата кожа, долепена до бузата си.

Точно както миналата седмица.

Е, не съвсем.

7.

След като беше предал щафетата на Райм и екипа, капитан Бил Майърс си беше тръгнал заедно с дразнещия си изказ.

Разследването на заговора срещу Морено беше до някаква степен величаво, но в крайна сметка беше просто един от хи­лядите случаи на углавно престъпление в Ню Йорк, така че и други неща вълнуваха капитана и мистериозния му отдел от Специалните служби.