lovech - Profesionalistite

Тъкмо се канеше да си тръгва, когато получи кодиран имейл. Е, изглежда, НРОС бяха докопали интересна информа­ция. Информаторът все още беше неизвестен, но Мецгьр беше възложил на хора да проучват въпроса. От техническия отдел обаче бяха открили имената на други хора, които работеха по случая, освен прокурорката Нанс Лоръл. Главните следователи бяха двама - детектив Амелия Сакс от Нюйоркската полиция и някакъв консултант с интересно име, Линкълн Райм.

Време беше да порови и да се поразтърси, помисли си Суон, докато вадеше телефона си. В крайна сметка силата на най-ху­бавата готварска книга на света, „Радостта от готвенето“, се дължеше на търпеливото събиране и подреждане на факти, с две думи, от знанието, а не от показни рецепти.

19.

- Знаете ли за Панама? - попита Таш Фарада Сакс, седна­ла на предната седалка на лимузината. Беше оживен и явно му беше приятно да кара бързо из трафика, докато пътуваха към Уолстрийт.

- Знам за канала. За някакво нахлуване или нещо подобно. Преди време - отговори тя.

Шофьорът се засмя и ускори, за да избегне една бавна коло­на от превозни средства по „Франклин Делано Рузвелт“.

- Нахлуване или нещо подобно! Да, да. Аз чета много исто­рически книги. Приятно ми е. През осемдесетте години в Па­нама се извършва смяна на режима. Революция. Точно като в нашата страна.

- Да, в Иран. През седемдесет и девета, нали?

Той я изгледа намръщено.

- Имам предвид в Персия - поправи се тя.

- Не, аз говоря за хиляда седемстотин седемдесет и шеста. Аз съм американец.

А! Нашата страна.

- Извинете.

Челото му се смръщи, но опрощаващо.

- И така, Панама. Нориега бил приятел на Америка. Борел се с комунистическото зло. Помагал на ЦРУ и на Агенцията за борба с наркотиците, водели война с тази напаст наркоти­ците... Разбира се, Нориега помагал и на босовете на картела да се борят с другата напаст - ЦРУ и АБН. Поувлякъл се в играта и през хиляда деветстотин осемдесет и девета на Съ­единените щати им омръзнало. И сме нахлули. Проблемът е, че войната с Панама била мръсна малка война. Чели ли сте Джордж Оруел?

- Не - отговори Сакс. Може и да го беше чела отдавна, но никога не блъфираше и не се хвалеше с познания, които няма.

- Във „Фермата на животните“ той пише: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“. Е, всички войни са лоши, но някои войни са по-лоши от други. Държавният глава на Панама бил корумпиран, подчинените му също били корум­пирани. Те били опасни хора и потискали народа. Нахлуването обаче също било съпроводено с много насилие. Роберто Море­но живеел там, в столицата, заедно с родителите си.

Сакс си спомни разговора си с Фред Делрей, който им каза, че Робърт Морено е известен и под името Роберто. Запита се дали е променил името си официално, или е използвал испанс­ката разновидност като псевдоним.

- По онова време той бил тийнейджър. Онзи ден в колата каза на Лидия, на пищната си приятелка, че не живял особено щастливо у дома - баща му често пътувал, а майка му трудно преодолявала тъгата. Не му била опора.

Сакс си спомни работата на бащата в нефтената компания, дългото работно време и самоубийството на жената в крайна сметка.

- Изглежда, момчето се сприятелило с някакво семейство, което живеело в град Панама. Роберто и двамата братя много се сближили. Енрико и Хосе, май така се казваха. Били почти връстници, така го чух да казва... - Фарада замълча.

Сакс усети накъде върви историята.

- Двамата братя са загинали по време на инвазията, така ли?

- Единият бил най-добрият приятел на Роберто. Не знае кой точно е стрелял, но обвинява американците. Каза, че правител­ството променило правилата. Не се интересували от хората или от свободата, както твърдели. Нямали нищо против да подкре­пят Нориега и да толерират наркотиците, докато положението му не станало нестабилно и те се притеснили, че каналът ще затвори и танкерите с петрол няма да могат да преминават. То­гава нахлули. - Шофьорът вече зашепна: - Господин Морено намерил трупа на приятеля си. Сънувал кошмари за това, така каза на онази жена Лидия.

Доказателствата сочеха, че Морено не е съвсем светец, противно на онова, което би желала Нанс Лоръл, но Сакс се трогна от историята. Питаше се дали Лоръл би се трогнала. Надали.

- Докато разказваше на Лидия тази история - додаде шофьор­ът, - гласът му секна. Но после изведнъж се засмя и каза, че се сбогува с Америка и че това го радва. Това щяло да бъде послед­ното му пътуване тук. Знаел, че повече няма да може да се върне.