lovech - Profesionalistite

- Обаче случаят няма да е мой - отбеляза Лоръл. - Наредено ми е да се върна към другите си случаи.

- Това са глупости - ядно изстреля Рон Пуласки и разпалеността му изненада Райм. - Морено е същият човек, който е бил, когато са го застреляли - невинна жертва. Какво като не е американски гражданин?

- Наистина са глупости, Рон - съгласи се Лоръл по-скоро примирено, отколкото ядосано. - Точно така е.

Допи уискито си и се приближи до Райм. Ръкува се с него.

- За мен беше чест да работим заедно.

- Сигурен съм, че пак ще работим заедно.

Лека усмивка. Но нещо в невероятната тъга на лицето ѝ му подсказа, че според нея с кариерата ѝ като прокурор е свър­шено.

- Ей, искаш ли да вечеряме някой път? - попита я Сакс. - Може да е за сметка на държавата. - И за да не я чуе Райм, добави шепнешком: - И за сметка на мъжете.

Двете си размениха телефоните, като се наложи Сакс да пог­ледне кой е новият ѝ номер. През последните няколко дни беше сменила половин дузина с предплатени карти.

После прокурорката старателно прибра папките си, като маркира отделните категории с лепящи се листчета и кламери.

- Ще ви изпратя копия за случая с неизвестния извършител.

Дребната жена взе куфарчето си в една ръка, служебната чанта в другата, огледа стаята за последен път и без да каже нищо повече, излезе, тракайки с токчета по дървото, а после по мрамора в коридора. Тръгна си.

72.

Джейкьб Суон реши с известно съжаление, че не би могъл да изнасили Нанс Лоръл, преди да я убие.

Е, можеше. И част от него го искаше. Но нямаше да е разумно - това имаше предвид. Сексуалното нападение оставя твърде много улики. Достатьчно трудно му беше да сведе до минимум следите от убийството - стараеше се да не оставя на усърдните криминолози пот, сълзи, слюнка, косми и стотиците кожни клетки, които всекидневно се белят от нас.

Да не говорим за отпечатъците от пръсти от вътрешната страна на латексовите ръкавици или по кожата.

Трябваше да намери друг начин.

В момента Суон се намираше в ресторант на Хенри Стрийт срещу апартамента на прокурорката в Бруклин в четириетажна жилищна сграда и пиеше сладко-горчиво кубинско кафе.

Оглеждаше сградата. Нямаше портиер. Това беше добре.

Реши, че може да използва друго престъпление, за да при­крие убийството: Лоръл не само преследваше патриотично на­строени американци, задето убиват подли предатели, но беше изпратила в затвора много изнасилвани. Беше прегледал делата ѝ - много впечатляващи - и беше научил, че сред престъпници­те, които е тикнала в затвора, има десетки серийни изнасилва­ни. Някой от тези престъпници като нищо можеше да реши да си отмъсти, след като бъде освободен. Можеше да го извърши и роднина на затворник.

Миналото ѝ щеше да я застигне.

Да, беше получил съобщение от централата, че разследва­нето на смъртта на Морено е прекратено. Обаче това не означа­ваше, че няма отново да изплува на повърхността. Лоръл беше човек, способен да напусне държавната си работа и да започне да пише писма и стадии за вестниците или да публикува онлайн за случилото се, за НРОС, за програмата за убийства със ЗСЗ.

Най-добре беше тя да изчезне. Така или иначе, Суон беше поставил бомбата в кафенето в Малката Италия и беше намуш­кал преводачката и шофьора на лимузината. Ако не друго, мо­жеше да извикат Лоръл да помогне при разследването на тези престъпления. Тя трябваше да умре и всичките ѝ документи трябваше да бъдат унищожени.

Размечта се. Не за секса, а за фалшивото нападение, на което гледаше като на готварска рецепта. Планирането, подготовката, изпълнението. Щеше да проникне в апартамента ѝ, да я заше­мети с удар по главата (не в гърлото, не биваше да има връзка с убийството на Лидия Фостър), да свали дрехите ѝ, да се пос­тарае по гърдите и по слабините ѝ да има ужасни кръвоизливи без хапане, макар да се изкушаваше, обаче не можеше заради досадната ДНК). След това щеше да я пребие до смърт и да проникне в нея с някакъв предмет.

Нямаше време да ходи в книжарница за възрастни с видеокабинки или до някое порнокино, за да вземе нечия ДНК и да я подхвърли върху тялото. Обаче беше откраднал изцапано и разкъсано младежко бельо от кофата за смет зад една постройка недалеч. Щеше да пъхне под ноктите ѝ нишки от плата и да се надява хлапето да е мастурбирало в даден момент през послед­ните няколко дни. Твърде вероятно.

Тези улики би трябвало да са достатъчни.

Отпи от кафето. Наслади се на силното усещане в устата си - мит е, че различните части на езика регистрират различни вкусове: солено, сладко, кисело, горчиво. Отново отпи. Суон понякога готвеше с кафе - приготвяше мексикански сос за свинско с осемдесет процента какао и еспресо. Изкуши се дали да не участва с него в състезание, но после реши, че не е добра идея да има публични изяви.