lovech - Profesionalistite

Вдигна второто капаче над копчето за изстрелване и го на­тисна.

Не се чу звук, само екранът леко се заклати, когато петдесеткилограмовата ракета се откъсна от безпилотния самолет. Зе­лена лампичка потвърди отделянето. Още една - запалването.

- Товарът освободен, Тексас център. Три девет седем.

- Разбрано. - Съвсем механично.

Шейлс вече нямаше какво да прави, освен да наблюдава как укритието изчезва сред огън и димна завеса. Обърна се към мо­нитора.

И видя задната врата на къщата да се отваря и във вътреш­ния двор между къщата и гаража да излизат двама човека. Еди­ният беше Рашид. А другият беше някакъв юноша. Размениха си няколко думи и започнаха да ритат футболна топка.

70.

Бари Шейлс усети шока като физически удар.

Цепна си нокътя, когато забоде пръст в червения бутон сред оръжейните контроли, под който имаше надпис СТОП.

Така изпрати сигнал за дигитално обезоръжаване на бойна­та глава на „Хелфайър“. Обаче ракетата все още представлява­ше смъртоносна маса от метал и ракетно гориво и се носеше със скорост хиляда и четиристотин километра в час и с почти съвършена точност. Като нищо щеше да избие всички вътре, дори ако експлозивът не се взриви.

Шейлс натисна копчето на автопилота на безпилотния само­лет и прекрати автоматичното насочване на ракетата, поемайки контрол над нея с трекбол върху панела за оръжията.

На носа на ракетата имаше камера - недалеч от силно из­бухливия заряд, но при тази скорост и с маргиналната резолю­ция на обектива човек не би могъл да управлява ракетата много прецизно. Шейлс трябваше да разчита на радара на самолета и на информацията от мексиканския въздушен контрол, за да отклони смъртоносния цилиндър от укритието.

Погледна към монитора вдясно - камерата на самолета, ко­ято още сочеше към играчите с футболната топка. Забеляза, че Рашид поспря и вдигна поглед към небето. Примижа. Сигурно беше дочул нещо или беше забелязал някакъв проблясък.

Момчето, което тъкмо се канеше да ритне прашната топка, също спря и изгледа арабина предпазливо.

Зад тях Бари Шейлс видя да се показва момиченце, което застана на вратата на къщата. И се усмихна.

- Тексас център до три девет седем, видяхме отклонението на заряда. Информирайте.

Шейлс пренебрегна радиовръзката и се съсредоточи над усилията си да насочи ракетата, два пъти по-бързо от всеки ре­активен самолет, далеч от населената зона около мишената. Не беше лесно. Тази част от Рейноса не беше толкова гъсто насе­лена като източната, но въпреки това имаше много къщи, мага­зини и предприятия и улично движение. Радарът даваше ясен образ на самолетите наблизо, които Шейлс можеше да заоби­коли, но системата не показваше какво има на земята - а точно там трябваше да се разбие ракетата. И то много бързо, защото скоро горивото щеше да свърши и той щеше да изгуби контрол.

- Три девет седем, чуваш ли ни?

В този момент изображението на екранчето, което показва­ше какво вижда камерата на носа на ракетата, се затъмни. Той летеше на сляпо.

- Мили боже!

Думи, които Бари Шейлс, който всяка неделя ходеше на църква с жена си и невръстните си синове, не произнасяше напразно.

- Три девет седем, тук е Тексас център. Обяснете, моля.

„Обяснявам ви да си го начукате“ - гневно си помисли той.

Мъглата се разсея за миг и видя, че ракетата лети право към един жилищен квартал. Не, не...

Леко помръдване на трекбола промени курса още малко по на запад. После мъглата отново се сгъсти.

Поглед към радара. Имаше изображение на терена, но не беше сателитно, а просто традиционна карта и не даваше пред­става какво има на земята пред ракетата.

Оставаха броени секунди, преди горивото да свърши и смъртоносният цилиндър да се удари в земята. Но къде? В дет­ска стая, в болница, в пълна с хора сграда?

И тогава на Шейлс му хрумна нещо. Пусна за момент трек­бола и бързо започна да пише на клавиатурата.

На информационния монитор горе вляво се появи изображе­ние на ракетата„Хелфайър“. Това беше в пълен разрез с прото­кола. Не беше позволено да влизаш онлайн с комерсиален браузър от командния център, докато безпилотният самолет лети. Обаче на Шейлс не му хрумна нищо друго. След минута извика на екрана „Гугьл Мапс“ и кликна за сателитен изглед. Появи се изображение на земята около Рейноса - къщи, растителност, пътища, магазини.

Местейки поглед между панела на радара и картата, очерта­вайки пътища и други наземни обекти, той прецени местона­хождението на ракетата.