lovech - Profesionalistite

Дебелия влезе в кухнята, където отвори хладилника и за из­ненада на Рашид не си взе бира, а две кофички гръцко кисело мляко. Изгледа арабина, отвори и двете кофички и изяде първо едната, а после и другата с пластмасова лъжица, застанал на­сред стаята. След това избърса устата си с хартиена салфетка, хвърли празните кофички в кошчето и отпи вода от бутилката.

- Сеньор, ще се видим скоро. - Ръкуваха се и Дебелия изле­зе, като влачеше обувките си с изтрити четвъртити токове.

Щом вратата се затвори, арабинът се приближи до прозоре­ца и надникна навън. Мъжът се качи в мерцедес, който се на­клони на една страна. Дизеловият двигател изкашля и запали, после колата потегли по алеята и вдигна подире си облак прах.

Рашид остана на прозореца десет минути. Никакви призна­ци за наблюдение, никакви съседи, които са се озъртат нелов­ко, докато минават покрай къщата. Никакви пердета, които да се размърдват на прозорците. Кучетата се мотаеха спокойно и не се чуваше лай, който да говори за натрапници на невидими места наоколо.

Откъм спалнята се разнесоха гласове. И после тих шум, кой­то отначало не можа да определи - неравномерен, извисяващ се и заглъхващ. Звукът се стабилизира и тогава той разбра, че е детски плач. Момиченцето. Казали му бяха, че ше се прибере у дома, но то не вярваше. Искаше да си бъде у дома веднага, при плюшената си играчка, в легълцето си, със своето одеялце.

Рашид се замисли за сестра си, която бе убита в Газа заедно с две свои съученички. Сестра му... не по-голяма от това моми­ченце. Тя не бе имала шанса дори да се разплаче.

Той пийна още чай и разгледа схемите, заслушан в печалния глас на момиченцето, който му звучеше още по-съкрушително, заглушен от стените, сякаш тя бе призрак, затворен за вечни времена в тази прашна гробница.

69.

Фразата „стая на смъртта“ звучеше като от научнофантастичен филм или като оперативен център от сериала „24“.

Обаче Наземната контролна станция на НРОС беше непри­ветливо място, което приличаше на склад на средно голям за­страхователен бизнес или рекламна агенция. Намираше се в ка­равана с размери дванайсет на четири и половина метра и беше разделена на две помещения. От паркинга на НРОС се влизаше в офисната част. Покрай стената бяха подредени кашони на различна възраст със загадъчни надписи, някои празни, други - с документи, хартиени чашки или почистващи препарати. Кому­никационен център, в момента незает. Компютри. В единия ъгъл имаше очукано сиво бюро и кафяв стол, върху което се мъдреха неподредени папки, все едно на някоя секретарка ѝ беше омръз­нало да намира съответното чекмедже и просто се беше отказала. На пода имаше метла, кутия с празни бутилки от минерална вода, обогатена с витамини, и счупена лампа. Вестници. Електрически крушки. Кабели. Списание „Ранърс Уърлд“.

За украса - карти на Карибите, Мексико, Канада и Централ­на Америка, както и на Ирак, и няколко плаката на Агенцията за безопасност на труда, които предупреждаваха колко е опасно да вдигаш тежко е превит гръб и да не пиеш достатъчно вода в горещите дни.

Мястото беше полутъмно, лампите на тавана рядко светеха. Като че ли тайните се пазят по-добре в сумрак.

Обаче човек не забелязваше колко неугледен е кабинетът за­ради другата половина на караваната: оперативния център на безпилотните самолети, който се виждаше пред дебела стъкле­на стена.

Мъже и жени като Бари Шейлс, пилотите и операторите на датчиците, наричаха оперативния център „пилотска кабина“, срещу което никой нямаше нищо против. Употребата на „само­лети с дистанционно“ обаче не се насърчаваше. Може би „без­пилотна авиомашина“ звучеше по-изтьнчено или приемливо. Този термин несъмнено беше по-добър - от гледна на точка на връзките е обществеността - от името, с което назоваваха без­пилотните самолети хората, които ги управляваха: КОВ, тоест копеленцата от въздуха.

Облечен с официални панталони и синя карирана риза е къс ръкав, слабичкият Бари Шейлс седеше на удобен тапици­ран кожен стол, който приличаше повече на креслото на капи­тан Кърк от „Стар Трек“, отколкото на седалка в пилотската кабина на джет. Пред него имаше настолно контролно табло метър на половин метър с десетки копчета и ръчки, превклю­чватели и екранчета, както и с два джойстика. В момента Бари не ги докосваше. Безпилотният самолет N-397 летеше на ав­топилот.

На този етап от операцията - докато птичката стигнеше близо до мишената, - наредена със ЗСЗ, беше обичайно ком­пютърът да ръководи нещата. В момента Шейлс нямаше нищо против да бъде втори пилот. Днес му беше трудно да се съсре­доточи. Непрекъснато си мислеше за предишната си задача.