lovech - Profesionalistite

Онази, която НРОС толкова обърка.

Спомни си разузнавателните данни за веществата за взривното устройство на Морено - нитрометан, дизеловото гориво, торовете, - което щеше да превърне централата на „Американ Петролиум“ в Маями в димящ кратер. Сведенията за различ­ните нападки от страна на Морено към Америка, призивите му за нападения над гражданите. Докладите, че активистът душел около американските посолства в Мексико и Коста Рика, поне­же планирал да взриви и тях.

Бяха толкова сигурни...

И сбъркаха.

Сбъркаха и относно избягването на невинни жертви. Де ла Руа и телохранителя.

Основната цел на Програмата за далекобойни пушки в НРОС беше да сведе до минимум - в идеалния случай напълно да елиминира - косвените жертви, което не може да бъде по­стигнато, ако изстрелваш ракети.

А какво се случи, когато за пръв път го използваха в истин­ска мисия?

Невинни жертви.

Шейлс безукорно беше управлявал самолета над водите на залива Клифтън в Бахамите, беше наблюдавал между листата на дървото отвън с инфрачервен радар и ясно бе видял Морено, беше потвърдил и препотвърдил, че е той, беше направил корек­ции с оглед на вятъра и на наклона и беше стрелял едва когато мишената застана сама на прозореца.

Шейлс беше сигурен, че само Морено ще умре.

Обаче имаше една подробност, която напълно му беше убяг­нала - прозорецът.

Кой да допусне, че стъклото ще бъде толкова смъртоносно?

Вината не беше негова... Но ако беше убеден в това, ако беше сигурен, че не е направил нещо неправилно, тогава защо снощи повръща в тоалетната?

Просто лек грип, скъпа... Не, не, добре съм.

И защо му ставаше все по-трудно да спи?

Защо се чувстваше все по-напрегнат, разтревожен, из­терзан?

Интересното е, че макар операторите на безпилотни самоле­ти да са вероятно най-безопасните от всички бойни войски във физическо отношение, сред тях беше най-голям процентът на депресиите и на случаите на посттравматичен стрес в армията и в националните агенции по сигурността. Седиш пред видеоекран някъде в Колорадо или в Ню Йорк, убиваш някого от десет хиляди километра разстояние и после отиваш да вземеш децата от тренировка по футбол или от гимнастика, вечеряш, гледаш „Денсинг Старс“ в хола на дома си в предградията - ето това беше невероятно объркващо.

Особено докато братята ти по оръжие биват покосявани в пустинята или взривявани на парчета от самоделни взривни ус­тройства.

„Добре, Авиаторе - каза си той, както правеше често напо­следък, - съсредоточи се. Ти си на мисия. На мисия със ЗСЗ.“

Огледа петте компютърни монитора пред себе си. Този от­пред - черен фон, запълнен със зелени линии, правоъгълници и текст, се състоеше от типичните контроли на самолета: из­куствен хоризонт, скорост на самолета спрямо скоростта на въз­духа, хоризонтална скорост на самолета спрямо земята, ъгли, навигация, джипиес, датчици за двигателя и горивото. Над него имаше традиционна карта на терена, а горе вляво имаше ин­формационен монитор - бюлетини за времето и други инфор­мационни бюлетини.

Отдолу имаше екран, който той можеше да превключва от обикновен на синтетичен апертурен радар. Отдясно на ни­вото на очите имаше видеоизображение с висока резолюция на онова, което вижда в момента камерата на самолета - сега на дневна светлина, но, разбира се, имаше и опция за нощно виждане.

В момента екранът беше жълтеникав, защото самолетът ми­наваше над пустиня.

Но бавничко. Безпилотните самолети не са F-16.

На отделен метален панел под мониторите бяха контролите за оръжията. Тук нямаше много лъскави екрани, панелът беше черен, функционален и одраскан.

По време на мисиите на безпилотните самолети по света, особено в бойните зони, екипажът се състои от пилот и опе­ратор на датчиците. Обаче в НРОС самолетите се управляваха от един човек. Идеята беше на Мецгър: никой не знаеше точно какво стои зад това. Според някои целта беше да се ограничи броят на хората, които знаят за програмата за ЗСЗ и така да бъде сведен до минимум рискът за сигурността.

Шейлс обаче вярваше, че причината е следната: директорът на НРОС знаеше колко силно тези мисии се отразяват на психи­ката и искаше да подложи възможно най-малко хора на стреса, свързан с убийството по ЗСЗ. Известно е, че служителите поня­кога не издържат. А това би имало огромни последици - за тях, за семействата им и, разбира се, за програмата.

Бари Шейлс прегледа данните. Натисна едно копче и забеля­за още няколко лампички да светват. Заговори в микрофона си: