lovech - Profesionalistite

- Безпилотен самолет три девет седем до Тексас център.

И веднага му отговориха:

- Слушам те, три девет седем.

- Оръжейна система зелено.

- Разбрано.

Той се облегна и го обезпокои друга мисъл. Мецгър му беше казал, че някой „проверява“ задачата, свързана с Морено. По­пита за подробности, но шефът му се усмихна пренебрежител­но и отговори, че било просто формалност. Бил се погрижил за всичко. Взел предпазни мерки. Нямало защо Бари да се при­теснява. Шейлс не остана доволен. Всяка усмивка на Мецгър пораждаше подозрения.

Самият Шейлс изпита парещия гняв, който той и всички в НРОС знаеха, че е най-големият враг на шефа им. Кой проверя­ваше случая? Полицията, Конгресът, ФБР?

И после върхът - Мецгър го предупреди и той да вземе пред­пазни мерки.

- Какви например?

- Просто помни, че е по-добре да има по-малко... Е, „улики“ е доста плашеща дума. Но разбираш какво имам предвид.

В този момент Шейлс реши да не изтрива телефона, даден му под името Дон Брънс. Данните - както и имейлите, и съоб­щенията до и от Мецгър - бяха кодирани, но той реши, че би било благоразумно тези улики да не изчезват. Освен това прин­тера десетки други документи и ги изнесе тайно от НРОС.

Подсигури се.

А фактът, че се чувстваше принуден да взема такива пред­пазни мерки, го накара да се замисли: „По дяволите, може би е време да напусна този откачен бизнес!“ Шейлс беше на трийсет и девет, беше завършил Военновъздушната академия и имаше докторат по инженерство и политология. Можеше да отиде на­всякъде.

Всъщност дали!

С такава биография?

Освен това мисълта, че повече няма да помага за отбраната на страната, беше почти непоносима.

„Обаче как точно помагам на страната си, като убивам известен журналист и усърден телохранител, след като мисията ми е да елиминирам един неприятен, но невинен дърдорко? Ами ако...“

- Тексас център до три девет седем.

И сякаш с едно натискане на копчето Бари Шейлс беше го­тов за действие.

- Три девет седем.

- Десет минути до мишената.

Оперативният команден център близо до форт Худ знаеше точно къде се намира самолетът.

- Разбрано.

- Видимост?

Поглед към монитора вдясно:

- Леко е мъгливо, но видимостта е добра.

- Три девет седем, от земята ни съобщиха, че задачата е сама в постройката мишена. Посетителят отпреди един час си е тръгнал.

Задачата...

- Разбрано, Тексас център. Поемам самолета - каза Шейлс и изключи автопилота. - Приближавам международното въздушно пространство на,,Лукио Бланко“.

Летището на Рейноса.

- Въздушният контрол на приятелска държава е осведомен за маршрута на полета ти.

- Прието. Спускам се на шестстотин метра. Включвам АДЦ.

Аудиодефлекторите на двигателя щяха да намалят силата на децибелите на двигателя на самолета до около една десета от обичайното. Те можеха да бъдат използвани само за кратък период от време обаче, защото обикновено ставаха причина за прегряване на двигателя и за загуба на мощност, която беше опасна при лошо време. В момента небето беше ясно и буквал- но никакъв вятър не затрудняваше самолета.

Пет минути по-късно той насочи самолет 397 на около че­тиристотин и петдесет метра над и около шестстотин метра от укритието, където Рашид ал-Барани в момента планираше или сглобяваше бомбата си.

- В режим на кръжене.

Изпробва джойстика и нарисува мишената на укритието с лазер.

- Потвърждавам координати. - Земната ширина и дължина, които щеше да докладва, щяха да бъдат съпоставени със статис­тическите данни, известни за мишената в НРОС - за всеки случай.

- Тексас център до три девет седем, имаме наземно съвпаде­ние. Мишената е потвърдена. Кажете ПИН кода си.

Шейлс изрецитира десетте цифри на личния си идентифи­кационен номер, като потвърди, че е този, който би трябвало да бъде, и че е оторизиран да стреля по въпросната мишена.

- Положителна идентификация, три девет седем. Разреше­ние за стрелба.

- Разбрано. Три девет седем.

Той вдигна капачето над лоста за зареждане на ракетата „Хелфайър“ и натисна копчето.

Впери поглед в изображението на укритието. Но още не на­тисна копчето за изстрелване.

Огледа прозорците, вратите, комините, прашните ивици по алеите, някакъв кактус. Търсеше признаци. Търсеше някакви знаци, че трябва да изстреля смъртоносния пакет.

- Три девет седем, чухте ли? Имате разрешение за стрелба.

- Потвърдено, Тексас център. Три девет седем.

Пое си дълбоко въздух.

Мисъл: Морено...