lovech - Profesionalistite

Моя случай...

- Исках да предпазя теб и другите, доколкото е по силите ми. Лон Селито не е споменат в нито един от докладите ми. Рон Пуласки също.

- Обаче някой от нас трябва да свидетелства в съда като екс­перт... за веществените доказателства - изтъкна Сакс. И разбра:

- Линкълн.

- Той е консултант - потвърди Лоръл. - Него не могат да го уволнят.

- Не си давах сметка за това - призна тя. И се извини за реакцията си.

- Не, не, трябваше да споделя стратегията си с теб.

Сакс усети телефона си да вибрира и погледна екранчето. Съобщение от Лон Селито.

А...

Току-що научих. Отстранена си от центъра. Кап. Майърс. Смята, че имаш проблеми със здравето. Изискал е личния ти картон от твоя лекар. Спечелих ти още седмица работа по случая „Морено ", но трябва да се явиш на преглед до 28 май.

Значи това било. Лоръл нямаше нищо общо с отстранява­нето ѝ. Слава богу, че не беше изтърсила по-рано всичко, което си мислеше. Но в такъв случай откъде Майърс се беше добрал до личния ѝ картон, по дяволите? Не беше изисквала застра­ховка през управлението. Сама плащаше за прегледите си при ортопеда точно поради тази причина - за да не разбере никой в Централното управление.

- Всичко наред ли е? - попита Лоръл и кимна към телефона.

- Да, разбира се.

В този момент откъм дъното на коридора се разнесе бръм­чене. Вратата се отвори и вътре влезе мъж на около трийсет го­дини, атлетичен, облечен с тъмен костюм. Той примигна изне­надано, като видя жените в коридора. След това тръгна напред, оглеждайки другите стаи по коридора.

Сакс прекарваше много време тук. Познаваше много от по­лицаите и надзирателите. И детективите, разбира се. Обаче ни­кога преди не беше виждала този мъж.

Може да беше адвокатът на сексуалния маниак. Но по изра­жението на Лоръл заключи, че и тя не го познава.

Сакс отново се извърна към прокурорката:

- И аз имам новини. Преди да изляза, получих новини за информатора.

- Така ли?

Сакс ѝ разказа за туристическата снимка и за човека, който пиеше чай, използваше подсладител и явно имаше стомашни проблеми. За евтиния му и странен на цвят костюм. За евенту­алната му връзка с военните.

Лоръл зададе въпрос, обаче инстинктите на другата жена се бяха задействали и тя не я слушаше внимателно.

Мъжът, който беше влязъл, пренебрегна стаите за разпити и като че ли целенасочено вървеше към тях.

- Познаваш ли този тип? - прошепна Амелия.

- Не. - Тревогата на детектива видимо притесни и Лоръл.

В съзнанието на Сакс се разигра сценарий, дължащ се на инстинкта ѝ: това не беше Бари Шейлс, него го бяха виждали на снимка, но можеше ли да е НИ 516? Беше внимавала е мо­билните телефони, но кой знае на какво е способна НРОС? Възможно е мъжът да я е проследил дотук или пък да е проследил Лоръл. Може би току-що беше убил служителката отвън и сам си беше отворил вратата.

Прецени възможностите за действие. Носеше сгъваемото си ножче, но ако този мъж беше НИ, щеше да е въоръжен. Спом­няше си страховитите рани от нож по тялото на Лидия Фостър. Освен това той можеше да носи и пистолет. Трябваше да го до­пусне по-близо, преди да използва ножа.

Когато доближи, мъжът забави крачка и спря далеч извън обхвата на замаха ѝ. Не можеше да извади ножа и да го размаха, преди той да направи опит да стреля. Гладкото му лице и пред­пазливите очи се взираха ту в едната, ту в другата.

- Нанс Лоръл?

- Аз съм. Кой сте вие?

Мъжът не възнамеряваше да отговори на въпроса ѝ. Стрел­на Сакс с бърз и преценяващ поглед и бръкна в сакото си. Тя се приготви да се хвърли към него, стегна мускули, сви ръцете си в юмруци.

Ще успее ли да се добере до него навреме и да сграбчи ръка­та му, когато я извади, и да я разтвори?

Приклекна и усети как я прониза болка. След това се пригот­ви да се хвърли напред.

Запита се дали, както бе станало в пресечката, коляното няма отново да ѝ изневери и тя да се просне на пода безпомощна и измъчвана от болка, като по този начин осигури на мъжа цялото необходимо време да накълца и двете.

67.

В мига, преди да се хвърли обаче, Сакс забеляза, че се показ­ва плик, а не глок или нож.

Мъжът намръщено забеляза странната поза на Сакс, пристъ­пи по-наблизо и подаде плика на Лоръл.

- Кой сте вие? - повтори въпроса си прокурорката.

Той отново не отговори, а каза:

- Помолиха ме да ви дам това. Преди да продължите, трябва да знаете.

- Да продължа с кое?

Той не обясни, само ѝ подаде плика.

Тя извади отвътре един-единствен лист хартия. Прочете на­писаното, дума по дума, ако се съдеше по бавното движение на очите ѝ. Стисна зъби. После вдигна очи към мъжа.