lovech - Profesionalistite

Райм погледна снимката. През две маси зад усмихнатата жена седеше вероятният информатор. Бял. Добре сложен, със син костюм - странен цвят, малко по-светъл от тъмносиньото. Носеше бейзболна шапка - подозрително предвид деловото об­лекло, - но, изглежда, косата му беше светла. Пред него беше отворен голям лаптоп.

- Той е - каза Сакс. - Има айбук. - Беше свалила снимки на всички модели.

- Костюмът не се връзва. Евтин е - отбеляза криминалис­тът. - Виждаш ли и пакетчетата „Спленда“ на масата заедно с бъркалката? Потвърждават, че е нашият човек.

- Защо? - попита Селито. - И аз използвам подсладител.

- Нямам предвид веществото, а факта, че е на масата. По­вечето хора си слагащ захар и мляко на помощната масичка и изхвърлят празните Пакетчета и бъркалките. Така масата им ос­тава по-чиста. А той си носи пликчето със себе си. Не е искал да оставя следи от допир.

Повечето предмети, дори хартиените, задържат ясни отпеча­тъци от пръсти в заведенията за хранене благодарение на маз­нината в ястието.

- Можеш ли да кажеш още нещо за него? - попита Пуласки.

- Ти ми кажи, новобранец.

- Виж как държи дясната си ръка, с обърната нагоре длан като купичка? - каза младият полицай. - Може би се кани да изпие някакво лекарство. Възможно е да има главоболие или да го боли гърбът. Чакай, това там не е ли кутийка? Отстрани на масата?

Май наистина беше. В синьо и златисто.

- Добре, мисля, че си прав - съгласи се Райм. - И обърнете внимание, че е в кафене, а пие чай - пликчето върху салфет­ката? Не е необичайно, но разумен извод би бил, че го боли стомах. Проверете кои лекарства против киселини, стомашен рефлукс или лошо храносмилане се продават в опаковки с два цвята.

След малко Купър докладва:

- Може да е най-силният зантакс. Трудно е да се каже.

- Не ни трябват никакви категорични отговори - тихо отбе­ляза Райм. - Трябва ни посока. Явно има стомашни проблеми.

- Причината може да е стресът от издаването на поверител­на информация - предположи Мел Купър.

- Възраст? - зачуди се Райм.

- Не мога да определя - отговори младият полицай. - По какво личи?

- Не те карам да правиш акробатики, новобранец. Виждаме, че е набит, предполагаме, че има стомашни проблеми. Косата му може да е светла, но може и да е прошарена. Консервативно облекло. Основателно е да допуснем, че е на средна възраст.

- Да, разбира се.

- И позата му. Безупречна е, а не е млад. Подсказва, че е бил военен. Или пък още е в армията, просто е с цивилни дрехи.

Докато се взираха в снимката, Сакс се питаше: „Защо си разтръбил за тази заповед? Какво ти носи това?“

Човек със съвест...

„Какъв си ти - патриот или изменник?“

Запита се също: „И къде си, по дяволите?“

Някой звънна на Селито. Сакс забеляза, че той се свъси. Ог­леда другите в стаята, после се извърна.

- Какво? - попита шепнешком. - Това е откачено. Не може да ми кажеш само това. Трябват ми подробности.

Всички бяха вперили погледи в него.

- Кой? Кого да познавам? Добре, разбери и ме осведоми.

Прекъсна разговора и погледът му към Сакс, но не право в нея, издаде, че тя е била темата на разговора.

- Какво, Лон?

- Да излезем навън - кимна той към коридора.

Сакс погледна към Райм и каза:

- Не. Тук. Какво има? Кой се обади?

Той се поколеба.

- Лон, кажи ми - настоя тя.

- Добре, Амелия. Съжалявам, но те отстраняват от случая.

- Моля?

- Всъщност излизаш в задължителен отпуск. Трябва да се явиш...

- Какво се е случило? - рязко попита Райм.

- Не знам със сигурност. Беше секретарката ми. Нареждане­то идвало от началника на детективите. Скоро щял да пристиг­не и официалният доклад. Не знам кой стои зад това.

- О, аз знам - остро заяви Сакс. Отвори чантата си и надни­кна вътре, за да се увери, че копието на документа, който беше намерила върху бюрото на Нане Лоръл, още е там. Тогава не ѝ се искаше да го размахва като оръжие.

Но вече не.

65.

Шрив Мецгър прокара ръка през късата си коса и си спомни първия си ден на служба.

Някакъв цивилен на улицата в Бафъло го беше нарекъл скинар. И детеубиец. Типът беше пиян. Антивоенно настроен. Зад­ник. Всичко това.

Пушекът бързо беше изпълнил Мецгър, макар че тогава още не го наричаше Пушек, никак не го наричаше. Счупи най-малко четири кости по тялото на мъжа, преди да изпита облекчение. Дори повече от облекчение - почти сексуална наслада.

Понякога споменът се връщаше, както в този момент, когато докосваше косата си. Нищо повече. Спомняше си мъжа, леко кривогледите му очи. Кръвта му, удивително подутата челюст.