lovech - Profesionalistite

- Стаята на смъртта - изрече Мел Купър.

- Идеално. - Лоръл се обърна рязко към Сакс: - Принтирай ги, ако обичаш.

Райм забеляза как Амелия настръхна, поколеба се и после с палеца и с единия си пръст със засъхнала точица кръв под но­кътя натисна силно копче на клавиатурата. Принтерът започна да бълва страници.

След като документът беше разпечатан, прокурорката го взе от принтера и го добави към папките си.

Телефонът на Сакс избръмча.

- Пак е Фред - оповести тя и натисна копчето на високого­ворителя.

- Фред, не обиждай никого - обади се Райм.

- Чувам те. Е, захванали сте се с интересен случая. Ей, да виждате странни самолетчета да кръжат пред прозорците ви? Не е ли по-добре да спуснете щорите?

Райм увери Делрей, че шегата му не се е получила толкова забавна, колкото се е надявал, предвид умението на Бари Шейлс да изстрелва куршуми за милиони.

- Добре, ето какво ни казват радарите. Изпращам ви изо­бражения. Сутринта на девети май открихме малък самолет без транспондер да лети на изток над Атлантика, южно от Маями.

- Където е вьздушната база в Хоумстед - изтъкна Селито.

- Прав си. Самолетът няма летателен план и се движи много бавно - с около сто и осемдесет километра в час. Което е типичната скорост за безпилотен самолет. Следите ли ми мисълта?

- Да, Фред, продължавай.

- Така, от Насау до Маями разстоянието е около двеста и деветдесет километра. Точно един час и петдесет и две мину­ти по-късно въздушният контрол прихваща малък самолет без транспондер да се издига в обсега на радара на около сто и осемдесет метра. - Делрей направи пауза. - И после спира.

- Спира ли?

- Решили, че е блокирал поради загуба на скорост, но не из­чезнал от радара.

- Кръжал е - отбеляза Райм.

- И аз така предполагам. Решили, че като няма транспондер, самолетът е свръхлек - от онези сглобени у дома модели, които понякога просто се реят като птици на насрещния вятър. Не се намирал в контролирано въздушно пространство, затова не му обърнали повече внимание. Часът бил единайсет и четири пре­ди обяд.

- Морено е застрелян в единайсет и шестнайсет - отбеляза Сакс.

- В единайсет и осемнайсет самолетът се обръща и изли­за от обсега на радара. Два часа и пет минути по-късно малък самолет без транспондер навлиза в американското въздушно пространство и се насочва към Маями.

- Това е нашето момче - оповести Райм. - Благодаря ти, Фред.

- Късмет. И забравете, че изобщо ме познавате.

Щрак.

Не беше безспорно доказателство, но подобно на всички други елементи по случая беше стабилна тухла в стената от до­казателства за вината на заподозрения.

Някой се обади на Нанс Лоръл. Друг на нейно място би ким­нал или би подсказал с изражението си какво му казват, обаче напудреното ѝ лице беше като маска. После тя затвори.

- Има проблем с друг мой случай. Трябва да отида да разпи­там един затворник. Няма да се бавя. Иска ми се да остана, но трябва да се погрижа за това.

Прокурорката събра нещата си и излезе.

Телефонът на Сакс също звънна. Докато слушаше, тя си нах­върли бележки.

Райм отново се зае да разглежда белите дъски.

- Трябва ми още - оплака се той. - Нещо, което да докаже, че Шейлс е управлявал самолета от разстояние.

- Поискай и ще ти се даде - обади се Амелия Сакс.

Той изви вежда.

- Имаме сведение за информатора. Ако някой може да до­каже, че Бари Шейлс е бил в Стаята на смъртта на девети май, това е той.

* * *

Сакс с радост съобщи, че служителите на капитан Майърс, които разговаряли с посетителите на „Джава Хът“, когато ин­форматорът качил ЗСЗ в интернет, са открили свидетели.

Нейният компютър сигнализира и тя погледна към екрана.

- Входящо - оповести Сакс.

Селито се засмя дрезгаво:

- Неуместна формулировка при дадените обстоятелства.

Тя отвори приложението.

- Днес хората плащат много повече с кредитни или дебитни карти. Дори ако сметката е три-четири долара. На нас това ни помага обаче. Полицаите са говорили с всички, които са пла­щали към един часа на обяд на единайсети. В повечето случаи нищо, обаче един от тях имал снимки. - Тя принтира приложе­ните снимки. Не бяха ужасни, но не бяха и с висока резолюция. - Би трябвало това да е нашият човек. - Прочете и коментара на полицая. - Фотографът е турист от Охайо. Снимал жена си, която седяла срещу него. Отзад се вижда мъж, доста неясно, за­щото се е извърнал бързо и е вдигнал ръка да скрие лицето си. Разпитали туристите дали са го видели добре. Не са, а останали­те клиенти и момичетата на бара не са му обърнали внимание.