lovech - Profesionalistite

В момента Рашид седеше на ниската масичка, наведен над бележника си с жълти листове и с молив чертаеше схемата на самоделното взривно устройство.

Рейноса беше адски неприятно градче, прашно, сиво-кафяво и пълно с малки и порутени фабрики, но тази къща беше голяма и уютна. Картелът беше вложил добри пари в поддръж­ката ѝ. Имаше сносна климатизация, изобилие от храна, чай и бутилирана вода, удобни мебели и плътни щори по прозорците. Да, къщата никак не беше лоша.

Само че понякога ставаше шумно.

Отиде до задната спалня и почука, после отвори вратата. Една от горилите на картела, набит мрачен мъж на име Норсагарай, кимна за поздрав.

Рашид погледна заложниците на картела: двама съпрузи, закръглени мексиканци, сина им тийнейджър и едно малко мо­миче седяха на пода пред телевизора. Ръцете на мъжа и на же­ната бяха вързани с телефонен кабел, достатьчно хлабаво, за да могат хората да се хранят и да пият вода. Но не толкова, че да нападнат похитителите си.

Според Рашид трябваше да вържат жената по-стегнато. Тя беше опасната, в нея кипеше ярост. Виждаше се, докато успо­коява дъщеря си - слабичко дете с тъмна и къдрава коса. Съпру­гът и момчето бяха по-уплашени.

Свръзката беше осведомила Рашид, че може да използва къ­щата, но ще я дели със заложниците, които бяха тук от осем или девет дни. В това време дребният бизнес на мъжа се опитваше да събере двата милиона долара подкуп, които искаше картелът - за неподчинение.

- Би ли намалил звука, моля те? - обърна се Рашид към Норсагарай и кимна към телевизора, по който вървеше анимационно филмче.

Пазачът го стори.

- Благодаря ти. - Взря се в семейството, без да изпитва ни­какво удоволствие от ужаса им. Това беше престъпление с цел печалба и той не го одобряваше. Огледа момчето, после фут- болната топка в ъгъла. Цветовете бяха на „Клуб Америка“, про­фесионалния мексикански отбор.

- Обичаш ли футбол?

- Да.

- Като какъв играеш?

- Като полузащитник.

- И аз, когато бях на твоята възраст. - Рашид не се усмихна. Никога не се усмихваше, но гласът му беше благ. Взира се в тях още малко. Те не знаеха, но на него му бяха казали, че прегово­рите са почти приключили и семейството ще бъде освободено на следващия ден. Което го радваше. Тези хора не бяха врагът. Бащата не работеше за американска компания, която неморал­но експлоатира хората. Той беше просто дребен бизнесмен, по- дразнил картела. На Рашид му се искаше да ги увери, че ще оцелеят след това изпитание, но проблемът не беше негов.

Затвори вратата и се върна при чертежа, над който работе­ше. Дълго се взира в него. И най-сетне заключи: първо, никой не би могъл да оцелее в близост до така проектираното устрой­ство. И второ - позволи си тази нескромна мисъл, - чертежът беше елегантен като най-красивите теракотени плочки зелиге от мароканското изкуство.

64.

- Същото доказателство, което си мислехме, че оправдава Шейлс, като го поставя в Ню Йорк по време на стрелбата, сега ни помага да го обвиним: телефонните разговори от мобилния му до „Саут Коув Ин“, за да се увери, че Морено пристига, метаданните, които доказват местоположението му в НРОС в Ню Йорк по време на настъпването на смъртта. Обаче ни трябва още. Трябва да докажем, че е държал дистанционното на са­молета. На безпилотния самолет, извинявай, новобранецо. Как можем да го направим? - попита Линкьлн Райм.

- Чрез въздушния контрол във Флорида и на Бахамите - оба­ди се Сакс.

- Добре.

Сакс звънна на връзката си при федералните, Фред Делрей, с тази молба и проведе дълъг разговор с него. Най-сетне при­ключи.

- Фред ще се обади на Федералната авиационна служба тук и на Бюрото по гражданка авиация в Насау. Обаче ми даде дру­га идея - затрака тя на компютъра си.

Райм не виждаше съвсем ясно. Като че ли Сакс разглеждаше някаква карта.

- Такаааа - прошепна тя.

- Какво? - зачуди се той.

- Фред предложи да се опитаме да видим самата Стая на смъртта.

- Моля? - попита Селито. - Как?

Явно с „Гугьл“. Сакс се усмихна. Беше извикала на екрана сателитна снимка на централата на НРОС в центъра на Манха­тън. Зад сградата имаше паркинг, отделен от улицата с внуши­телна на вид ограда и с кабинка на пазач. В ъгъла се виждаше голяма четвъртита постройка, подобна на огромен контейнер - каквито има по доковете и по магистралите, теглени от тирове. До нея се издигаше триметрова антена.

- Според Фред това е наземната контролна станция. НКС. Твърди, че повечето безпилотни самолети се управляват от та­кива портативни съоръжения.