lovech - Profesionalistite

И продавача на кафе. Не, просто блъсни сергията, изгори го, убий го, забрави за последиците. Задоволството ще е върховно.

Помогнете ми, доктор Фишър.

Сега обаче нямаше Пушек. Той беше в екстаз от възторг. Експертите от разузнаването и наблюдението го захранваха с информация относно операция „Рашид“.

Терористът - следващата задача на опашката - в момента се срещаше с доставчик на бомби за картела „Матаморос“. Мецгър даваше мило и драго да можеше да промени ЗСЗ и да включи и този тип в нея, обаче човекът беше мексикански гражданин и по­лучаването на позволение за елиминирането му водеше до слож­ни разговори на върха между Мексико и Вашингтон. А господ му е свидетел, с тях трябваше да бъде много внимателен.

С водените в момента обсъждания на бюджета. Големи спо­рове. Утре щяха да вземат окончателното решение. Не се знае­ше накъде духа вятърът...

Обадиха му се отново и го осведомиха как вървят нещата с безпилотния самолет под командването на Бари Шейлс в НКС, караваната пред прозорците на Мецгър. Самолетът беше изле­тял не от Хоумстед като в случая с Морено, а от съоръжение на НРОС близо до форт Худ в Тексас. Беше прекосил мексикан­ското въздушно пространство с благословията на властите, за разлика от самолета на Морено на Бахамите, и се беше насочил при ясно време към целта си.

Телефонът му отново звънна. Видя кой го търси, застина и стрелна поглед към отворената си врата. Виждаше ръцете на Рут през пролуката към вестибюла. Пишеше нещо. И тя имаше малко прозорче, така че скромният ѝ годежен пръстен и широ­ката ѝ венчална халка проблесваха на слънцето.

Мецгър стана, затвори вратата и се обади:

- Да.

- Намерих я - докладва мъжки глас.

Никакви имена или кодови имена.

Нея.

Нанс Лоръл.

- Къде?

- В ареста, разпитва заподозрян. Не по този случай, по друг. Уверих се, че е тя. Там е и е в основни линии сама. На ход? - Безглаголно изречение.

Мецгър се позачуди, прецени плюсовете и минусите.

- Да. - И затвори.

Може би всичко това щеше да се размине.

Той отново насочи вниманието си към Мексико, където все­ки момент щеше да загине един враг на родината. Шрив Мец­гър усети как буквално се подува от радост.

66.

- Къде е Нанс Лоръл? - попита Сакс закръглената афроамериканка на петия етаж на нюйоркския затвор. Надзирателката се напрегна за миг и презрително изгледа значката ѝ. Сакс допускаше, че гласът ѝ е прозвучал малко рязко, а поздравът ѝ е бил грубичък. Не беше нарочно. Просто Нанс Лоръл ѝ въздействаше по този начин.

- В пета стая. Оставете си оръжието. - И жената отново се зачете в списание „Пийпъл“. Някакъв скандал се вихреше между знаменитости, за които Сакс никога не беше чувала.

Искаше ѝ се да се извини на жената за остротата си, но не се сещаше как. После отново изпита гняв към Лоръл, пъхна глока си в едно шкафче и затръшна вратичката, с което предиз­вика критичния поглед на служителката. Вратата избръмча и се отвори и Сакс пристъпи в полутъмния коридор. В момента беше празен. Тук сериозните престъпници, обвинени в сериоз­ни престъпления, обсъждаха случаите си със своите адвокати и сключваха сделки с прокурорите.

Миришеше на дезинфектант, на боя и на урина.

Сакс мина покрай първите няколко стаи, които бяха праз­ни. Надникна през мръсното стъкла на пета стая и видя мъж с вериги и оранжев гащеризон да седи срещу Лоръл на закована за пода маса. В ъгъла стоеше надзирател, едър мъж с лъснало от пот обръснато почти бяло теме. Ръцете му бяха скръстени и той гледаше затворника, както биолог наблюдава отровна, но мъртва буболечка.

Вратите се заключваха сами - за да ги отвориш и от двете страни, ти трябва ключ, затова Сакс потропа с разперена длан.

Явно и това направи рязко, защото всички в стаята се стрес­наха и се обърнаха. Надзирателят нямаше оръжие, но ръката му се спусна към лютивия спрей на колана му. Видя Сакс, явно по­зна, че е ченге, и се отпусна. Затворникът изгледа Сакс с прис­вити очи и изражението му от озадачено стана жадно.

Сексуално престъпление, заключи Сакс.

Лоръл леко стисна устни.

Тя се изправи. Надзирателят отключи вратата, пусна прокурорката да излезе, после отново заключи и продължи да наблю­дава бдително.

Жените се отдръпнаха в дъното на коридора, далеч от вра­тата.

- Имаш ли нещо за Мецгър или за Шейлс? - попита Лоръл.

- Защо питаш мен? - сряза я Сакс. - След като вече не съм в уравнението.

- За какво говориш, детектив? - попита прокурорката е ра­вен глас.