lovech - Profesionalistite

Не започна с новината, която току-що ѝ беше съобщил Селито - отстраняването. Представи хронологията.

- Свалила си името ми от всички докладни, от всички имей­ли. Заменила си моето име със своето.

- Не съм...

- Готова си на всичко, за да те изберат, нали, законодателке Лоръл?

Сакс извади копието, което беше направила на тайните пап­ки на Лоръл, и го тикна под носа ѝ. Беше петиция Лоръл да бъде включена в бюлетината за избор на законодателно събрание в нейния избирателен район. Събранието беше по-нисшата зако­нодателна инстанция в Ню Йорк.

- А! - сведе поглед прокурорката.

Спипах те!

Обаче след секунда отново спокойно впери поглед в лицето на Сакс.

- Свалила си ме от официалните документи, за да си при­пишеш заслугите. Това ли означава за теб този случай. Нанс? Искаш шумен случай, за да предизвикаш сензация в медиите. Няма значение, че НИ 516 е изтезавал невинна жена. Той не ти трябва. Трябва ти най-висшият държавен служител, до когото можеш да се добереш. И за да си сигурна, че ще стане така, ме пращаш да обикалям града и да ровя за Морено. И прибра всич­ко важно за случая, сложи си името и си приписа заслугите.

Заместник-прокурорката обаче изглеждаше напълно невъз­мутима.

- Случайно да си видяла заявлението ми да бъда включена в изборите?

- Не, не се налага. Имам това - петицията с подписите - вди­гна Сакс фотокопието.

- Петицията съпровожда заявлението - поясни другата жена. - Дори да имаш петиция, трябва и заявление.

Сакс усети как я пробожда едно познато усещане, мъчител­ното притеснение, че е пропуснала нещо на местопрестъплени­ето. Нещо важно. Замълча.

- Няма да се кандидатирам.

- Петицията...

- Да, петицията е подадена, но си промених мнението. Изоб­що не съм подавала заявление.

Отново мълчание.

- Да, исках да се кандидатирам за демократите, обаче от пар­тията прецениха, че съм прекалено твърдоглава. Подадох пети­ция да се кандидатирам като независима, но след време реших да не го правя.

Опа...

Интересното е, че сега Лоръл отмести поглед. Тя, а не Сакс изглежда се почувства неловко. И изправените ѝ рамене се от­пуснаха.

- Миналата зима преживях много мъчителна раздяла. Той беше... Е, мислех, че ще се женим. Разбирам, че тези неща невинаги се получават. Добре. Обаче болката просто не стихва. - Челюстта ѝ се стегна, тънките ѝ устни потръпнаха. - Беше изтощително.

Сакс си спомни наблюдението си от по-рано, когато някой се обади на Лоръл в къщата.

Уязвимостта ѝ, дори нейната безпомощност...

- Мислех, че трябва да опитам нещо различно. Да се канди­датирам, да се посветя на политиката. Винаги ми се е искало да го направя. Имам много категорични убеждения относно тази страна и ролята на правителството. Бях председател на класа в училище и в колежа. Бяха щастливи времена и явно ми се е ис­кало да си ги припомня. Обаче реших, че ще съм по-добър про­курор, отколкото политик. Тук ми е мястото. - Лоръл кимна към стаята за разпит: - Онзи вътре има дълга поредица от сексуални престъпления. Тук е, защото е опипвал три гимназистки. Първи­ят прокурор по делото нямал време да се занимава със случая и се канел да го обвини в насилствено докосване. В неприлично пове­дение. Не си помръднал пръста. Обаче аз познавам хора като този заподозрян. Не след дълго ще изнасили някое единайсетгодишно момиче, а после и ще убие момичето, когато приключи. Заех се със случая и ще го обвиня в сериозно сексуално престъпление.

- Углавно престъпление - каза Сакс.

- Именно. И ще успея. Талантът ми е да водя такива слу­чаи, не политиката. Да възпирам изнасилвачи и хора като Шрив Мецгър, които се крият зад правителството и правят каквото си пожелаят, пък майната ѝ на Конституцията.

Ругатня - Лоръл беше гневна. Сакс подозираше, че това е истинската Нанс Лоръл, която рядко се показва под строгите костюми, лака за коса и грима.

- Амелия, наистина свалих името ти от документите, но го сторих единствено за твое добро и за доброто на кариерата ти. Изобщо не ми хрумна, че би искала официално признание по този случай. Кой би желал? - сви рамене тя. - Знаеш колко опасно е обвинението. То може да сложи край на кариерата на все­ки, ако се обърка и най-малката дреболия. Вашингтон може да пусне Мецгър и Бари Шейлс и да ги остави по течението. Обаче може и да превърнат случая в свой Гетисбърг и да се захванат с мен. А ако го направят и аз изгубя по въпроса за имунитета, край с мен. Федералните ще притиснат Олбъни да се отърве от мен и прокурорът ще го стори. За секунди. Същото ще се случи и с всички, работили по случая, Амелия.