lovech - Profesionalistite

- Сигурен бях - отговори Мецгьр. - Знаех си. Би ли покани­ла Спенсър, ако обичаш?

Той влезе в кабинета си, отпусна се на стола си и отпи от ка­фето, ядосан на прекалено силната според него топлина, която усещаше през картонената чашка. Което му напомни за друг слу­чай: някакъв уличен продавач на кафе се бе държал грубо с него. Продължаваше да си представя как намира сергията на този мъж и я блъска с колата си. Случаят беше отпреди три години.

Не може да се каже накъде духа вятърът.

Духна кафето си - представи си как издиша Пушек.

Да се маха.

Зае се да проверява имейлите си, измъкнати от заешката дупка на кодирането. Единият го притесни: тревожни новини за разследването на Морено, някакви спънки. Интересно, че това го измори, не го вбеси.

Почукване по рамката на вратата. Спенсър Бостън влезе и седна.

- Какво имаш за информатора? - попита го Мецгьр, без да го поздрави.

- Първият тест с полиграфа е отрицателен. Това са всъщност хората, които са подписали или одобрили заповедта. Обаче има още стотици, които може да са се шмугнали в някой кабинет и да са видели копие.

- Значи всичките ни старши служители са чисти?

- Точно така. Тук и в центровете.

НРОС имаше три командни центъра за безпилотни само­лети: в Пендълтън в Калифорния, във форт Худ в Тексас и в Хоумстед във Флорида. Всички би трябвало да са получили за­поведта за убийството на Морено, въпреки че самолетът беше излетял от Хоумстед.

- О, между другото, и аз издържах - подметна Бостън.

Мецгьр се усмихна.

- Изобщо не ми хрумна. Наистина.

- Каквото е добро за авоарите, е добро и за агента.

- А Вашингтон? - попита шефът.

Поне десетина човека в столицата знаеха за ЗСЗ. Включи­телно, разбира се, основните играчи в Белия дом.

- Там е по-трудно. Съпротивляват се. - Бостън попита: - До­къде са стигнали ченгетата с разследването?

Мецгьр усети как Пушекът се надига.

- Явно Райм в крайна сметка е успял да стигне до Бахамите. - Кимна към телефона си, където беше получил няколко имей­ла. - Скапаният пясък не го възпря, както се надявахме.

- Моля? - Очите на Бостън, обикновено засенчени от уви­сналите му клепачи, се разтвориха широко.

- Изглежда е имало инцидент, но и това не го спряло - отбе­ляза Мецгьр благоразумно.

- Инцидент ли? - попита Бостън и се вгледа внимателно в него.

- Точно така, Спенсър, инцидент. Обаче той се върна и про­дължава да се вихри. Онази жена също.

- Прокурорката ли?

- Ами да, и тя. Но всъщност имах предвид детектив Сакс. Неудържима е.

- Боже!

Макар че сегашният му план щеше да я спре доста ефек­тивно.

Лоръл също.

Е, да, тя...

Притеснението на Бостън беше очевидно и това вбеси Мецгър.

- Не допускам, че Райм е открил нещо - пренебрежително каза той. - Местопрестъплението е отпреди седмица, а тамошната полиция не е от най-компетентните.

Споменът за продавача на сергията се върна, ярък и силен. Вместо да се блъсне в сергията му, Мецгьр си помисли дали да не се залее с горещо кафе и да не извика полицията, да се опла­че, че продавачът го е сторил, и те да го арестуват.

Пушекът прави човек неразумен.

Бостън прекъсна мислите му:

- Не смяташ ли, че трябва да алармираме още някой?

Да алармираме - Мецгьр мразеше този израз. Все едно, ако се стреснеш, ще можеш да избегнеш огромното нещо, което лети към теб! По-скоро трябва да се каже „да отвориш очите на някого“.

- Този път не. - Вдигна поглед и видя Рут на прага. Защо не беше затворил вратата, по дяволите? - Да?

- Шрив, от отдел „Операции“ са.

На телефона на Мецгьр светеше червена лампичка. Не беше забелязал. Сега пък какво? Изпъна показалец към Бостън и вди­гна:

- Мецгьр.

- Сър, Рашид е при нас.

Оперативният служител беше по-млад дори от Мецгьр и гласът му го показваше. Изведнъж Пушекът изчезна. А с него изчезнаха Нанс Лоръл, Линкълм Райм и буквално всички преч­ки в живота му. Рашид беше следващата набелязана мишена на опашката на специалните заповеди след Морено. Мецгьр от­давна го преследваше.

- Къде?

- В Мексико е.

- Значи такъв му е планът. Негодникът се приближи повече, отколкото мислехме.

- Хлъзгав е, сър. Намира се на временно място, в скривали­ще в картела „Матаморос“ в Рейноса. Не разполагаме с много време. Да препратя ли подробности на центъра в Тексас и на Наземните контролни станции?

- Да.

- Сър, знаете ли, че ЗСЗ е променена във Вашингтон? - по­пита служителят от отдел „Операции“.

- В какво отношение? - попита той притеснен.