lovech - Profesionalistite

Той остави инструментите и инструкциите върху бюрото си и седна зад него. Сакс се настани на стола, на който той я пока­ни с жест.

- Е, с какво мога да ви бъда полезен? - Той все още се ус­михваше - досущ като мениджъра, който я беше придружил по коридора, само че Уокър не флиртуваше. Неговата усмивка беше едновременно любопитна и предпазлива.

- Вие сте един от най-старите производители на патрони и на оръжейни системи в страната.

- Според Уикипедия, така че защо да отричам.

Сакс се облегна на удобния стол - също кожен, бежов. Пог­ледна снимките на стената - някакви мъже на стрелбище, веро­ятно от времето на Първата световна война.

- Компанията е основана от моя прадядо - осведоми я той. - Забележителен човек. Много ми се иска да го познавах, но е умрял, преди да се родя. Изобретил е откатната система на автоматичните оръжия. Разбира се, още половин дузина други изобретатели са сторили същото, обаче той пръв се добрал до патентното ведомство. Прадядо ми обаче произвеждат най-до­брите, най-ефикасните модели.

Сакс не знаеше за приноса на Уокър старши, но се впечат­ли. Има няколко начина едно оръжие да стреля многократно, но откатната система е най-популярният от тях. Умелият стрелец може да изстрелва куршум през няколко секунди с пушка със затвор. Модерното автоматично оръжие обаче изстрелва девет­стотин патрона в минута, а някои редки модели - още повече.

- Запозната ли сте с оръжията? - попита я Хари.

- Стрелям като хоби.

Той я изгледа внимателно.

- Какво мислите за Втората поправка?

Предизвикателен въпрос.

Сакс не се поколеба:

- Отворена е за тълкуване - милицията срещу личните права.

Кратката Втора поправка на Конституцията гарантираше правото на членовете на милицията да носят и да притежават оръжие. Не посочваше изрично, че всички граждани имат това право.

- Чела съм бележките на Джордж Мейсън - продължи Сакс - и лично аз смятам, че намерението му е било да става дума изключително за милицията. - Тя вдигна ръка, когато Уокър се опита да я прекъсне. - Обаче после той добавя: „Кои са в ми­лицията? Сега те са целият народ с изключение на неколцина държавни служители.“ Което означава, че правото е на всеки - навремето всеки гражданин потенциално е бил член на ми­лицията.

- Съгласен съм с вас! - грейна Уокър. - Между другото, ци­татът ви е почти буквален. Така че не ни ограничавайте правата - кимна той.

- Не бързайте толкова - лукаво додаде Сакс. - Това не е кра­ят на спора ни.

- Така ли?

- Конституцията ни дава много права, но дава и на Конгре­са възможността да ги регулира по много различни начини. Трябва да имате нужния документ, за да карате кола, да пи­лотирате самолет или да продавате алкохол. Не може да гла­сувате, преди да навършите осемнайсет. Защо да не е нужно разрешително и за носенето или използването на оръжие? За мен това не е проблем. И изобщо не влиза в противоречие с Втората поправка.

Уокър ѝ отговори щастливо, явно наслаждавайки се на спо­ра им:

- А, но, разбира се, ако си извадим разрешително, Вашинг­тон ще знае къде са оръжията и ще може да дойде посред нощ и да ги вземе. Нима не се нуждаем от оръжията си, за да им попречим да го направят?

Сакс отговори на удара с удар:

- Вашингтон има ядрени бойни глави. Ако искат оръжията ни, ще ги вземат.

- Да, и това е вярно - кимна той. - Е, отклонихме се. С какво мога да ви помогна?

- Намерихме куршум на едно местопрестъпление.

- Един от нашите, допускам.

- Вие сте единствената компания, която произвежда .420 шпицер със задно стесняване, нали?

- А, новите ни патрони за снайпери! Много хубав патрон. По-добър от нашите .416, ако ме питате. Дяволски бърз! - После се смръщи, видимо объркан. - И е замесен в престъпление?

- Точно така.

- Не продаваме свободно. Само на правителството, на ар­мията и на полицейските спецчасти. Не знам как престъпник би могъл да се докопа до такова нещо. Къде точно е местопрес­тъплението?

- На този етап не мога да ви кажа.

- Разбирам. И какво ви интересува?

- Нужна ми е малко информация. Опитваме се намерим пушката, от която е изстрелян патронът, но не успяваме. Допус­каме, че се прави по поръчка.

- Точно така. Патроните са твърде големи, за да бъдат из­стрелвани с модифицирани обикновени модели. Повечето стрелци сами намират кой да им изработи оръжието. Неколци­на ги изработват сами.

- Познавате ли някого, който го прави?

- На този етап не мога да кажа - лукаво се подсмихна той.

Сакс се засмя.