lovech - Profesionalistite

Райм се съсредоточи над дървото, когато му хрумна една идея.

Той бързо се извърна към схемата на уликите и дълго се взи­ра в нея. Смътно съзнаваше, че хората му говорят. Обаче не им обръщаше внимание и си мърмореше. После се провикна:

- Сакс, Сакс! Бързо! Искам да отидеш някъде с колата!

60.

Военният бизнес се свиваше в световен мащаб и някои от сградите на централата на „Уокър Дифенс Систъмс“ в Ню Джърси бяха затворени.

Сакс обаче забеляза, че вероятно все пак е останал пазар за оръжията за масово - и за лично - поразяване, защото на пар­кинга имаше десетина луксозни мерцедеса, аудита и беемвета.

И един астън мартин.

„Боже - помисли си тя, - как ми се иска да направя едно кръгче с този хубавец!“ И си представи как пуска всички коне да препускат на воля на частната писта на компанията.

В сградата стил от петдесетте тя се представи на рецепцията и беше отведена в чакалня.

Стерилно, тази дума ѝ хрумна и беше вярна в две отноше­ния: обзавеждането беше строго и минималистично: имаше ня­колко картини в сиво и черно, няколко реклами на продукти, чието предназначение не успя да схване много добре. Но беше стерилна и в още едно отношение: Сакс се чувстваше като ви­рус, към който изследователите се отнасят със съмнение и зато­ва го държат изолиран, докато научат повече.

Вместо „Пийпъл“ или „Уолстрийт Джърнъл“ с новини от предната седмица тя предпочете лъскава брошура на компани­ята, в която подробно бяха описани подразделенията, включи­телно за ракетно насочване, жироскопна навигация, амуниции, бронирани средства... всякакви неща.

Да, компанията може и да се свиваше, обаче според брошу­рата тя разполагаше с впечатляващи съоръжения във Флорида, Тексас и Калифорния, освен централата си. В чужбина имаха предприятия в Абу Даби, Сао Паоло, Сингапур, Мюнхен и Мумбай. Сакс се приближи до прозореца и огледа огромната площ.

Не след дълго мъж на трийсетина години слезе във фоайето и я поздрави. Явно беше изненадан, че детектив от Нюйорк­ската полиция може да има такава външност, и не се сдържа да пофлиртува с нея, докато я водеше през лабиринта от също тол­кова стерилни коридори към кабинета на изпълнителния дирек­тор. Очарователно я разпитваше за работата ѝ - какво е да си детектив в Ню Йорк, кои са най-интересните ѝ случаи, гледа ли „От местопрестъплението“ и „Менталист“, какво оръжие има?

Което ѝ напомни за татуирания управител на „Джава Хът“.

Мъже!

Когато стана ясно, че тази тема за разговор не върши рабо­та, той се зае да ѝ разказва за постиженията на компанията. Тя кимаше учтиво и незабавно забравяше фактите. Той смръщено погледна към крака ѝ - Амелия се усети, че явно куца, и побър­за да възвърне нормалната си походка.

Най-накрая стигнаха до ъглов кабинет в едноетажна сграда. Кабинетът на господин Уокър. Брюнетката с лакирана коса зад внушително бюро беше настроена отбранително, вероятно за­щото посетителката на шефа с беше от Нюйоркската полиция. Сакс забеляза, че на повечето лавици има пластмасови и оловни войници. Цели армии. Първата с мисъл беше: „Как ли бърше прах?“

Флиртаджията, който я придружаваше, явно се мъчеше да измисли как да я покани на среща, обаче нищо не му хрумна. Обърна се и си тръгна.

- Заповядайте, той ще ви приеме - покани я асистентката.

Когато пристъпи в кабинета на Хари Уокър, Сакс не сдър­жа усмивката си. Един производител на оръжие би трябвало да има тясно лице, да не се усмихва и да гледа подозрително и дори садистично, щом кроиш начини да продаваш оръжие на Русия, като същевременно пращаш по нещо и на чеченските те­рористи. Шефът на „Уокър Дифенс“ обаче беше закръглен и по­добен на херувимче шейсет и пет годишен мъж, който седеше по турски на пода и сглобяваше розов велосипед с три колела.

Уокър носеше бяла риза, издута на корема му, и жълто-кафя­ви официални панталони. Вратовръзката му беше на червено и синьо райе. Усмихна ѝ се непринудено и се надигна - с из­вестно усилие. В едната си ръка стискаше отвертка, а в другата - инструкции за сглобяване.

- Детектив Сакс. Аманда?

- Амелия.

- Аз съм Хари.

Тя кимна.

- За внучката ми - хвърли той поглед към колелото. - Завър­шил съм Масачузетския технологичен институт. Разработил съм двеста патента за сложни оръжейни системи, обаче мога ли да сглобя един детски велосипед? Доста трудно.

Частите бяха подредени на пода и по тях бяха залепени лист­чета.

Сакс каза:

- Аз ремонтирам коли, но накрая винаги ми остава по някой болт, гайка или крепежен елемент. Обаче колата си върви и без тях.