lovech - Profesionalistite

Селито се засмя.

- Знаеш ли, Амелия, имаше право. Патронът наистина е за милиони. Буквално. По дяволите, като имам предвид колко струва един безпилотен самолет, сигурно патронът струва де­сет милиона.

- Как се досети? - попита Нанс Лоръл.

- Да се досетя ли? - язвително попита Сакс.

Райм обаче не се нуждаеше от защита. Беше страшно дово­лен от заключението си и с радост обясни:

- Дърветата. Замислих се за дърветата. По куршума има микроследи от листата на отровен дъб. Видях дървото пред апартамента в хотела. Всичките му клони бяха окастрени на височина около седем метра, защото от хотела искали да пред­пазят гостите си да докосват листата. Следователно куршумът е улучил Морено от много остър ъгъл, вероятно четирийсет и пет градуса. Твърде остър дори за стрелец на сушата, който трябва да се цели по-високо, за да коригира гравитацията. Сле­дователно куршумът е дошъл от въздуха. Ако Шейлс е стрелял през дърветата, значи е използвал някаква инфрачервена радарна прицелваща система, за да вижда Морено през листата. Любопитно ми беше дали по куршума има замърсяване - от изпаренията и от гадостите във въздуха над ивицата суша. По нагорещения куршум биха полепнали доста микроследи. Оба­че нямаше.

- Между другото, Линкълн, наричат се безпилотни самоле­ти, а не самолети с дистанционно управление.

- Благодаря ти за уточнението. Прецизността е изключител­но важна. Ти си съкровищница от познания.

- „Дискавъри“.

Райм се засмя и продължи:

- Освен това обяснява защо водолазите на Майкъл Поатие не откриха никакви гилзи. Те са в открито море. Или пък оста­ват в самолета. Така, така. Напредваме.

- Освен това е бил много по-близо, не на две хиляди метра. На това се дължи високата скорост на куршума.

- Безпилотният самолет надали е бил на повече от двеста-триста метра, за да произведе толкова точен изстрел. Хората на земята вероятно не са го забелязали. Имал е камуфлаж - като хамелеон. А двигателят вероятно е бил малък - двутактов, нали помните? Със заглушител, за да не се чува.

- И е излетял от пистата на Уокър в Ню Джърси, така ли? - попита Пуласки.

Райм поклати глава:

- Пистата е само за тестване на безпилотните самолети. Си­гурен съм. НРОС биха го изстреляли от военна база възможно най-близо до Бахамите.

Лоръл започна да рови из бележките си:

- Има база на НРОС близо до Маями. - Тя вдигна поглед. - До военновъздушната база в Хоумстед.

Сакс потупа брошурата:

- Уокър има офис наблизо. Сигурно за сервиз и техническа поддръжка.

След това отсеченият глас на Лоръл добави:

- Помните ли какво каза Линкълн по-рано? - говореше на всички.

- Да - отвърна Селито, разбърквайки енергично кафето си, като че ли така щеше да стане по-сладко, защото си беше сло­жил само половин пакетче захар. - Вече не ни трябва обвине­нието в заговор. Бари Шейлс е бил в Ню Йорк, когато е дръпнал спусъка. Което означава, че извършеното престъпление е убий­ство от втора степен. И Мецгьр е съучастник.

- Много добре, детектив, точно така - потвърди Лоръл, все едно е учителка, която хвали ученик в час.

62.

Шрив Мецгър наклони глава, така че долната леща на очила­та му фокусира думите на екранчето на вълшебния му телефон.

„Заседанията за бюджета напредват бързо. Голямо об­съждане. Решението утре. Не мога да кажа накъде духа вя­търът.“

Замисли се за Вълшебника. Какво, по дяволите, да прави с тази скапана неинформация? Да си готви ли автобиографията, или не? Да каже ли на всички тук, че ще бъдат наказани, защото са патриоти и се опитват да възпрат злото, което се мъчи да разруши най-великата страна на света? Или не?

Понякога Пушекът беше лек, дразнещ. Друг път беше мас­тилена облачна маса, каквато се надига при самолетна ката­строфа и експлозия на петролен танкер.

Скъса съобщенията дигитално и пое към кафенето, купи лате за себе си и соево мокачино за Рут. Върна се и остави на­питката ѝ върху бюрото, между снимките на първия ѝ съпруг войник и втория ѝ съпруг войник.

- Благодаря - каза жената и извърна към него изумителните си сини очи. В ъгълчетата им се появиха бръчици, когато тя се усмихна. Въпреки понапредналата си възраст жената беше привлекателна в най-широкия смисъл на думата. Мецгьр не вярваше в душата или в духове, но ако вярваше, точно това би го привличало най-силно у Рут.

Сигурно можеше да се каже, че тя има добро сърце. А ра­ботеше за човек като него! Той отхвърли цинизма на Пушека.

- Срещата мина добре - осведоми го тя.