lovech - Profesionalistite

- Дали моментът е подходящ за друга ЗСЗ? След проблеми­те с Морено?

- Разузнавателните ни сведения са сигурни. Рашид е вино­вен! Имаме становища от Лангли, от „Мосад“ и от Британското разузнаване.

- Имам предвид само, че не знаем как точно е изтекла ин­формацията за опашката. Може да е била само заповедта за Мо­рено, може да е било нещо повече, включително Рашид. Той беше следващият в списъка, нали помниш? Смъртта му ще се превърне в новина. Може проклетата прокурорка да ни погне и заради това. Стъпваме на много тънък лед.

Съображенията му бяха очевидни, но Мецгър усещаше дъл­бока интуитивна необходимост, поради което беше свободен от Пушека.

Не искаше това облекчение, това усещане за спокойствие, за свобода да изчезне.

- Знаеш какво планира Рашид за Тексас и за Оклахома, ако не го елиминираме.

- Можем да позвъним в Лангли и да уговорим предаване.

- Да го отвлечем? И после какво? Не ни трябва информация от него, Спенсър. Трябва ни само Рашид да престане да бъде Рашид.

Бостън се предаде:

- Добре. Ами опасността от невинни жертви? Да изстреляш „Хелфайър“ в къща без видимост?

Мецгьр прегледа разузнавателната информация, докато на­мери доклада от наблюдението. Актуален, отпреди десет ми­нути.

- В укритието няма друг човек освен Рашид. Мястото е под наблюдението на мексиканските федерални служби и на аген­цията по наркотиците от седмица по подозрение, че има мулета. Никой не е влизал преди Рашид тази сутрин. Според сведени­ята ни приблизително в този момент той се среща с човека от картела. След като този тип си тръгне, ще взривим мястото.

63.

Рашид ал-Барани непрекъснато се озърташе.

Високият и оплешивяващ четирийсетгодишен мъж със ста­рателно поддържано катинарче съзнаваше, че го застрашава опасност - от страна на „Мосад“, на ЦРУ, на онази служба за сигурност в Ню Йорк, НРОС. Вероятно и от страна на някои хора в Китай.

Да не говорим за не един от мюсюлманските му събратя. Из­вестен беше с критиката си към фундаменталистите от региона заради тяхната интелектуална немощ и сляпото им придържане към средновековна философия, неприложима в двайсет и първи век. (Освен това публично и безпощадно беше осъждал умерени­те, защото намираше за проява на страх протестите им, че не са разбрани правилно, когато твърдят, че ислямът в основни линии е презвитерианство, но с различна свята книга. Те обаче само от­правяха оскърбления, нямаше да тръгнат на фатва срещу него.)

Рашид искаше нов ред, пълно преобразяване на вярата и на обществото. Ако имаше идол, това не беше Зауахири или Бен Баден. Би бил съчетание от Карл Маркс и Тед Качински, Унабомбър, който беше учил в неговия университет - Мичиганския.

Обаче колкото и непопулярен да беше, Рашид вярваше в сърцето си, че е прав. Премахваш тумора и светът ще се оправи.

Разбира се, метастазите бяха САЩ. От кризата на непосил­ните заеми в Ирак до оскърбителния морков на чуждестранната помощ, расистката филипика на християнските проповедници и политици и обожествяването на консуматорството, страната беше котва за прогреса на цивилизацията. Беше я напуснал, след като завърши политология, и повече не се върна.

Да, враговете му бяха нетърпеливи като глутница вълци и искаха да го пипнат заради възгледите му. Дори страните, които не харесваха Америка, се нуждаеха от Америка.

Обаче той в момента се чувстваше повече или по-малко в безопасност в това голямо ранчо в Рейнос, Мексико, докато ча­каше пристигането на свой съюзник.

Разбира се, не можеше да го нарече „приятел“. Взаимоотно­шенията му със съмнителните типове от картела „Матаморос“ бяха основани на симбиоза, но мотивите им съществено се раз­личаваха. Тези на Рашид бяха идеологически, войната срещу американския капитализъм и общество (и подкрепата им за Израел, но това се подразбираше). Целта на картела беше в из­вестен смисъл противоположната - да спечели огромни суми от това общество. Обаче целите им в основни линии бяха еднакви. Да вкарат в страната колкото може повече наркотици. И да уби­ят онези, които се опитват да им попречат да го правят.

Той отпи от силния си чай и погледна часовника си. Един от босовете на картела щеше да изпрати главния си специалист по бомбите след около час, за да се срещне с Рашид. Той щеше да го снабди с нужното, за да направи изключително добро ус­тройство, което след два дни да убие директорката на Агенция­та за борба с наркотиците в Бронсвил, Тексас, заедно със семей­ството й и останалите хора, които се случат наблизо в момента.