lovech - Profesionalistite

- Ще се обадя на информационния отдел - отговори тя и взе мобилния си.

„Не ни трябва много - разсъди Райм. - Съдебните заседате­ли ще успеят и сами да направят връзката - нали затова са кос­вените улики. Обаче трябва да има основа за стабилни изводи. Съдебните заседатели могат да обвинят някого за шофиране в нетрезво състояние дори ако на следващата сутрин той е трез­вен и отрича, стига барманът да свидетелства, че въпросният тип е изпил няколко бири един час преди катастрофата и жури­то приеме показанията му за благонадеждни.“

Електронни устройства за плащане по магистралите, кре­дитни карти, чипове за радиочестотна идентификация на про­пуските на служителите, карти за метрото, данни от пътна по­лиция, митниците, уличните камери и охранителните камери в магазини и заведения... десетки източници на информация могат да бъдат използвани, за да се докаже присъствието на за­подозрян на местопрестъплението.

Забеляза, че Сакс бързо си нахвърля някакви бележки. Има­ше усещането, че са попаднали на златна жила.

Нещо щеше да докаже присъствието на Бари Шейлс на Ба­хамите на 9 май.

Селито се взираше в схемата и повтори мислите на Райм:

- Трябва да има нещо. Знаем, че Шейлс е стрелял.

Амелия Сакс приключи разговора си и каза с нетипично за нея озадачено изражение:

- Всъщност, Лон, не е той.

59.

Половин час по-късно Нанс Лоръл пристигна в къщата на Райм.

- Невъзможно - прошепна тя.

- Той не е снайперистът - каза Сакс. - Увери се сама.

И ѝ хвърли няколко документа на масата малко по-силно, от­колкото според Райм беше нужно при дадените обстоятелства. От друга страна, явно двете жени никога нямаше да се сприяте­лят. Очакваше помежду им да има сблъсък, както любителите на бурите съзират граховозелен облак и си казват: ще има торнадо.

От информационния отдел на Нюйоркската полиция бяха установили, че Бари Шейлс не е бил на Бахамите в деня на убийството на Морено. Бил е в Ню Йорк през целия ден - всъщ­ност от месеци не бил напускал страната.

- Направили са десетки проучвания, засекли са всякакви дан­ни. Помолих ги да проверят повторно. Те дори провериха за тре­ти път. Радиочестотните идентификационни чипове показват, че е отишъл в офиса на НРОС в девет и си е тръгнал най-вероятно за обяд към два часа. Отишъл в „Бенингам“ и платил с кредитна карта. Скенерът на почерка му категорично го доказва. После теглил пари от банкомат - идентификацията според данните от камерата е категорична. Разпознаване на образа по шейсет точ­ки. Върнал се в офиса към три. Тръгнал си към шест и половина.

- На девети май? Сигурна ли си?

- Напълно.

Странен звук, като змийско съскане. Така прозвуча въздиш­ката на Нанс Лоръл.

- В такъв случай какво? - попита Сакс.

- Значи имаме двама неидентифицирани извършители - каза Пуласки.

- Не разполагаме е нищо, което да сочи, че той е снайперис­тът - додаде Селито. - По-вероятно разчиства или е подкрепле­ние. Обаче имаме обвинения и срещу него.

- Имаме и друга възможност - обади се Райм. - Да забравим за убийството на Морено. Да докажем, че Мецгър е наредил на НИ 516 да убие Лидия Фостър и да постави взривното ус­тройство. Така поне ще имаме обвинението в заговор. Можем да лепнем на Мецгър убийство втора степен.

Обаче Лоръл се съмняваше.

- Не такова дело искам - каза тя.

- Искаш ли? - попита Сакс. Според нея прокурорката се държеше като разглезено момиченце.

- Точно така. Моето дело е срещу Мецгър и неговия снай­перист за заговор за извършване на незаконно поръчково убий­ство. - Тя повиши тон и за пръв път Райм долови напрежение в гласа ѝ. - Заповедта за убийство е основанието ни за това - впери поглед тя в копието на бялата дъска, като че ли я беше предало.

- Все още можем да закопаем Мецгър - отбеляза Сакс. - Има ли значение как?

Без да ѝ обръща внимание, прокурорката застана до прозо­реца в предната част на салона. Загледа се към Сентрал Парк.

Амелия Сакс я проследи с поглед. Райм знаеше точно какво си мисли: „Аз искам... Моят случай...“

Райм погледна към Лоръл. Дървото, което гледаше тя, беше блатен бял дъб, Quercus bicolor, дебело и не особено високо дърво, което вирееше добре в Манхатън. Той знаеше за него не от интерес към ботаниката, а защото беше открил миниатюрна частица от листо на блатен бял дъб в колата на Реджи Калахър, по прякор Клоаката - крайно неприятен гангстер от Хелс Кичън. Благодарение на парченцето и малко варовикова пръст беше доказал присъствието на Калахър в Проспект Парк, където беше намерен обезглавеният труп на ямайски наркобос.